„Херцог”, един от великите романи на нобеловия лауреат Сол Белоу, е третото му произведение в каталога на издателство „Лист” след „Приключенията на Оги Марч” и „Равелщайн”. Преводът е на Боряна Даракчиева.
Героят на романа Моузес Херцог преживява криза на средната възраст. Кариерата му на писател и университетски преподавател е провалена, носи на гърба си товара от два развода и съжалението, че децата му – по едно от бившите съпруги – са отраснали без него. В момента е на 47 години и бяга от сериозно обвързване, макар да се радва на ласките на жизнената Рамона.
Голяма част от времето му минава в самовглъбяване и съчиняване на писма до кого ли не – приятели, семейство, президенти, исторически фигури. Сред получателите са индийският философ Ачаря Виноба Бхаве и банковият обирджия Уили Актьора. В кореспонденцията си Херцог разисква важни обществени въпроси, но така и не получава отговор, защото никога не изпраща писмата. Някои от адресатите дори са мъртъвци. Общата нишка в писмата е
разочарованито на 47-годишния мъж –
от грешките и думите на другите или пък за начина, по който той самият е предизвикал разочарование у някого.
Романът, който е изтъкан от ирония и самоиронията на Сол Белоу, преплита сюжета с непрекъснати препратки към религията, историята и политиката. „Херцог” излиза за първи път в САЩ през 1964-а и на следващата година носи на автора си Националната награда за литература. През 2005 г. пък списание „Тайм” го включи в класацията си на стоте най-добри романа.
Централната тема на повествованието са връзките на Моузес Херцог не само с жените и приятелите, но и с обществото и самия себе си.
Началото на романа е обещаващо: „Дори да съм откачил, на мен не ми пречи, помисли си Моузес Херцог. Някои хора го мислеха за превъртял и известно време и той имаше съмнения, че не е съвсем на себе си. Но сега, макар че още се държеше странно, се чувстваше уверен, бодър, проницателен и силен”.
Показателно е мнението за романа на друг голям писател, Филип Рот: „Херцог на Белоу е велико творение – Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в „Одисей” енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа, Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, докато в „Херцог” Белоу дарява героя си с всичко това”.
Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова.