На фокус
Начало / Ревюта / За да видиш добротата, трябва да погледнеш отвъд лъжите

За да видиш добротата, трябва да погледнеш отвъд лъжите

Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново

227661_bСтрастната година” е динамичен роман, изпълнен с постоянни обрати в сюжета и голяма доза напрежение. Книгата е неочаквано жестока, кървава и брутална за жанра си. Свирепостта не е сред качествата, които обикновено се приписват на момичета, но тук те я притежават в излишък. Никой не ги е научил на състрадание и съчувствие, затова се налага да ги открият по изключително труден начин.

Тиърни Джеймс е родена в патриархално общество, където да желаеш дъщеря е грях, а да се родиш жена е престъпление срещу общността. В нейния свят съдбата на жените се определя от мъжете, момичетата нямат право на глас, нито на мнение. На родените откъм „грешния пол” не им е позволено да се събират на групи, да разплитат косата си, да танцуват, пеят и дори да сънуват. Всяко от изброените деяния се наказва с изгаряне на клада.

Щом навършат шестнадесет години младите момичета биват изпращани в лагер далеч от селото, където са длъжни да живеят една  година – Страстната година, а след това да се върнат… ако оцелеят. Всъщност са длъжни да се върнат дори мъртви: в стъкленици – одрани и разчленени от жестоките и свирепи Бракониери. Ако след изтичане на годината някое момиче не се появи по един от двата начина, останалите жени от семейството понасят наказание, мъжете са недосегаеми  − те не носят отговорност, не биват наказвани.  Този социален експеримент, контролиран от възрастните, се провежда под претекст, че на определена  възраст в момичетата се пробужда магия и те трябва да се освободят от нея преди да  могат да поемат към живота, който градският съвет (съставен само от мъже) е определил за тях.

21201040Отгледана от образован баща, който се е постарал  тайно да я научи на всичко необходимо, за да оцелее сама в гората, Тиърни тръгва за своята Страстна година уверена, че ще се върне, без да подозира, че най-голямата опасност за всички тях ще е собствената им жестокост. Докато в опит да спаси живота си младото момиче не се озовава от другата страна на оградата и не разбира, че целият ù свят се е крепил върху лъжите  и манипулациите на мъжете в селото. Един жест на доброта, извършен много отдавна, ужасно далеч, успява да проправи своя път до нея и да промени съдбата ù по неочакван начин. Дали ще е способна да продължи тази верига и да помогне на други? Ако иска да спаси  малкото оцелели от групата си Тиърни трябва да ги убеди да загърбят суеверията, с които са отгледани и да се доверят на здравия разум. А от другата страна на оградата ги чакат Бракониерите, за да ги убият безмилостно, защото единствено по този начин могат да гарантират собственото си оцеляване.

В този роман на Ким Лигет човешки същества са изправени едни срещу други и принудени да се гледат като плячка, защото ако не убиеш, ако не оцелееш – обричаш на смърт близките си. Това е книга за оцеляването, не просто физическото оцеляване, а за опазване на малкото човещина, останала сред жестокостта. Но преди всичко това е роман за онова едва забележимо зрънце доброта, способно да  промени всичко, стига да успеем да го опазим сред студенината на света.