Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме си я вместо видните ѝ предшественички
Затаили сме дъх преди „Оскарите” – церемонията ще се състои на 25 април, като по-скоро ще прилича на филм вместо на обичайното събиране в голяма зала. Стискаме палци на Мария, а междувременно си припомняме пътя на любими книги към големия екран. Някои романи се сдобиват с нов живот, след като бъдат екранизирани. Други пък са отдавна велики; още преди режисьорите да посегнат към тях.
Хрумна ни и една игра – да си представим Мария Бакалова на мястото на известни актриси, които са привлекли вниманието към себе си благодарение на участието си във филми, създадени по книги. Така да се каже, още няколко роли, които са като за „Оскар”. Пожелаваме ѝ много такива в бъдеще!
Една българска Бриджит Джоунс
Популярната книга на Хелън Фийлдинг е екранизирана през 2001-а. Главната роля превръща Рене Зелуегър в знаменитост, макар че още преди това блести на екрана в „Джери Магуайър”. Но е факт, че трудно някой може да си представи Бриджит Джоунс в нечие чуждо изпълнение – и точно заради това ни е забавно да си мислим, че и Мария Бакалова би се справила чудесно с такова екранно превъплъщение… Пък и нещо повече, вместо номинация за „Оскар”, както в случая с Рене Зелуегър, да спечели статуетката благодарение на ролята на хаотична и загубена в проблемите си млада жена, чийто личен живот е пълен ужас.
Брулени хълмове, но странджански
Единственият роман на Емили Бронте отдавна е част от литературната съкровищница, а екранизациите му са може би десетки. Една от тях е между другото на самия Бунюел, като интересното е, че той пренася действието в Мексико. Ние обаче се прицелваме във филма, създаден през 1992-а от режисьора Питър Космински. В ролите на Катрин и Хийтклиф, около които се развива цялата история, влизат Жулиет Бинош и Ралф Файнс. Приема се, че убедителната игра на Ралф Файнс му носи много хубави роли след това превъплъщение. Но пък ние си представяме каква щеше да викторианската класика, ако видим на екрана като Катрин Мария Бакалова. Като се има предвид, че е бургаско момиче, и сюжетът може преспокойно да се развива вместо по хълмовете на Йоркшир някъде из Странджа… но кой ли режисьор ще приеме такова предизвикателство.
Яж, моли се… и се усмихвай
Още едно предизвикателство за нашето момиче – да замести самата Джулия Робъртс. Да, звучи предизвикателно, но топлото ѝ излъчване и присъщата за народа ни спонтанност може пък да са от полза, когато говорим за… екранизацията на „Яж, моли се и обичай”. Книгата на Елизабет Гилбърт е повече от успешна, затова и филмът се появява през 2010-а само няколко години след премиерата в книжарниците. Джулия Робъртс се превъплъщава в странстващ номад, който преоткрива себе си и стойностите, сред които живеем.
Трагично като в руска класика
„Ана Каренина” се смята за един от върховете на реалистичната литература – и сред най-известните произведения изобщо. Макар че се появява още през 1877-а, тя предлага проблематика, която просто е… стара като света ни. Погледът обаче е специфичен, като всичко, което идва от богатата на цветове и усещания Русия. Затова и екранизацията е трудна, особено като се прави на Запад. В пълна сила това важи за продукцията от 2012-а – при това сценарият е на Том Стопард, а с режисурата се захваща Джо Райт. За ролята на главната героиня избира Кийра Найтли, която по това време вече има опит с друга класика – „Гордост и предразсъдъци”. Въпреки това Мария Бакалова притежава вътрешен огън, който спокойно може да я потопи в една такава трудна за изпълнение роля. Пък и някак физически е една по-достоверна Ана Каренина. Интересно ни е наистина дали едно такова класическо изпълнение ще ѝ се… опре.
Гениално за обикновените неща
Точно тук като че ли е силата на Мария Бакалова. Затова и една роля от популярната „Гениалната приятелка” на Елена Феранте би ѝ прилепнала като удобна ръкавица. Сериалът по тетралогията на криещата самоличността си писателка направи книгите още по-четени. Интересното е, че за проекта си Саверио Костанцо ангажира неизвестни актриси – условието е да са от Неапол. Ето тук нашето предложение удря на камък, защото било нужно участниците във филма да говорят на неаполитански диалект, но… чудеса се случват, нали и самата номинация на Мария Бакалова за „Оскар” е едно такова малко чудо – пожелаваме ѝ успех!
