Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Макар преди няколко месеца Карлос Руис Сафон да се пресели завинаги в Гробището на забравените книги, испанският майстор на изящната словесност продължава да ни докосва с магията на думите си. Сборникът му с разкази „Призрачен град” достига до българския читател след смъртта на автора, за да ни отведе за един последен път в светилището на литературата, скрито под улиците на мрачната и мъглива Барселона, където се лутахме сред планини от книги в продължение на четири прекрасни романа.
Верен на своя мрачен, но магичен реализъм авторът ни повежда през времето и пространството за една последна разходка към Гробището на забравените книги. Въпреки по-кратката форма историите, които ни разказва Сафон са точно толкова живи, пълнокръвни и завършени, колкото романите му. Всеки от разказите е поглед назад към миналото на определен персонаж, когото вече сме срещали в четирилогията и разкрива част от историята, която останалите книги от поредицата премълчават. Попълва празноти, дава отговори на неизречени въпроси, връща ни поне за миг магията, която ни даряваше перото на Сафон. От тези разкази ще разберете кой е проектирал Лабиринта под Барселона, как се е родила идеята за Гробището на забравените книги, кой е бил първият му обитател, кога Давид Мартин е започнал да разказва истории, ще се върнете в малката фамилна книжарничка на Семпере и ще се срещнете с един от първите майстори на книги в семейството. Тези разкази са като последни мигове, които сме успели да си откраднем в компанията на познати герои, които са почти като приятели и вълшебни места, като завръщане в един вече изгубен свят.
С този сборник вместо сбогуване Сафон ни оставя да се лутаме в неговия град на призраци в търсене на магията му, докато любовта към творчеството му не ни накара отново да протегнем ръка към „Сянката на вятъра” и да се понесем пак към Гробището на забравените книги.