Лира Литературно-рекламна Агенция
Дейвид Никълс е писател, сценарист, а понякога се е изявявал и като актьор. Пред авторитетния „Гардиън” той говори за „Винаги в същия ден” – най-успешната му творба, която беше публикувана през 2009 г. и адаптирана на големия екран през 2011 г. В момента Никълс пише сценарии за нов филм по класиката на Дикенс „Големите надежди”.
……………………………………..
„Невъзможно е да мислиш демографски, когато пишеш роман. В случая с „Винаги в същия ден” написах просто книгата, която исках. Не съм искал да я насоча към мъжете, например. Опасявах се, че може да се хареса само на хора между 38 и 44 години, завършили университет и живеещи в Лондон. За щастие не се получи така. Всички филми и книги, които харесвам, са на ръба между романтиката и цинизма и исках „Винаги в същия ден” да бъде такава. Исках да бъде емоционално, но не манипулативно. Исках книгата да бъде смешна и тъжна, а хората да се припознават в персонажите. Не беше лесно.
„Винаги в същия ден” се хареса от 17, 18, 19-годишните, което много ме изненада. Очевидно намериха нещо от себе си. Да накараш хората да се припознаят в историята, която разказваш, е едно от най-важните условия, за да има един роман успех. Другият начин е творбата да е фентъзи или от друг свят. Но за мен беше важно, че хората видяха своите приятелства, връзки, провали и очаквания в книгата.
Отчаяно искам следващата ми книга да не разочарова хората. Но очаквам да не се чете толкова много, а критиците да бъдат по-груби и взискателни. Всичко, което ще се продава по-малко от „Винаги в същия ден”, може да започне да се класифицира като разочароващо. Заради тези опасения ми е много трудно да седна и да пиша отново.
Това, което знам със сигурност е, че следващата ми книга няма да е романтична история за двадесет и няколко годишните. Може да има романтичен елемент, но няма да е романтична комедия. Вече съм на 45, имам семейство и вълненията на връзките на младите хора са ми малко далечни. Интересувам се от отношенията между майки и дъщери, бащи и синове. Това, което ще я свързва с „Винаги в същия ден” е драматичен и едновременно смешен елемент, който искам да запазя.
Това, което искам да подобря в писането си е самата белетристика, а не диалога. Когато чета Алис Мънро или Скот Фицджералд виждам за какво качество става въпрос. Много по-лесно ми е да пиша разговор страница след страница.
Обикновено пиша на компютър. Когато зацикля обаче, започвам на ръка. Мисля, че това е често разпространено сред писателите, когато се затруднят от нещо. Мисля, че има нещо инстинктивно и естествено в писането на ръка. Знам, че звучи много капризно, но ми е помагало.
Много по-лесно е да редактираш работата на някой друг, отколкото своята собствена. През годините съм писал сценарии за „Големите надежди”, „Далеч от безумната тълпа” и „Нежна е нощта”, които са сред любимите ми книги. Процесът е неприятен – махаш неща, които обичаш и знаеш, че другите също обичат. Един филм никога не е книга, четена на глас. Винаги е нещо като нейно резюме. Въпреки това гледам да оставям почти всичко. Моята адаптация на „Големите надежди” се филмира в момента (играе Ралф Файнс) и имам големи надежди. Адаптирането е повече редактиране, отколкото писане. Това е причината, поради която няма да адаптирам нищо в близко бъдеще. По-добре да създам нещо свое.“Фото: en.wikipedia.org
Свързани заглавия
„Винаги в същия ден” е вече на големия екран
Продажбите на книги във Великобритания надхвърлиха 1 млрд. паунда
Лондонски университет въведе „Магистър по криминално писане”„Винаги в същия ден“ тук
