Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
След сборника „Психоанализа в България: тук и сега“, подписан от български аналитици и изследователи, участвали във всички етапи и нива на установяване на психоанализата у нас, издателство „Колибри“ предлага още едно важно заглавие в тази област − „Съвременна клайнианска психоанализа“. Сборникът се явява първо систематично представяне на клайнианската психоанализа на българския книжен пазар. Съставител е д-р Светлозар Василев, обучаващ и супервизиращ аналитик към Българското психоаналитично общество и преподавател в Нов български университет. Василев е автор на два международни проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, в които участват български аналитици.
Както е известно, всички големи психоаналитични школи и течения се развиват през двайсети век и са свързани с ключови фигури като „бащата на психоанализата“ Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Жак Лакан, Доналд Уиникът, Хайнц Кохут, Франсоаз Долто и др. „Съвременна клайнианска психоанализа“ прави преглед на възгледите на австрийско-британската психоаналитичка Мелани Клайн (1882-1960) и нейни последователи за несъзнателната фантазия, нарцисизма, проективната идентификация, едиповия комплекс, формирането на символите и символното приравняване, преноса и контрапреноса. (Впрочем Клайн е представена като проявление на „женския гений“ в прочутия тритомник на Юлия Кръстева, редом с Хана Аренд и Колет.)
Авторите в „Съвременна клайнианска психоанализа“ са европейски експерти и аналитици със световно признание, интегрирали клайнианските идеи в клиничната практика на своите страни: Хана Сигъл, Патриша Даниъл, Едит Харгрейвс, Робърт Хиншълуд, Сирил Кув, Синове Валин и Илва Филгар, Айлийн Макгинли, Антония Грималт-Естелрих, Орлин Тодоров. Заслугата на съставителя д-р Светлозар Василев, който също участва в сборника с любопитен текст за блокажите в психоанализата, е, че е събрал аналитици, които са изнасяли лекции в България и с които тече продуктивно сътрудничество от средата на 90-те години насам. Съдържанието дава възможност на читателя да се докосне до оригиналността и дълбочината на клайнианските идеи.
Парадигмата за развитието, създадена от Мелани Клайн, на практика разширява модела на Фройд. Според нея Азът възниква като резултат от раждането, а не по-късно. Тръгвайки от структурния модел на психиката, тя дефинира проявлението на два режима на ума: параноидно-шизоидна и депресивна позиция. В депресивната позиция Азът е по-здраво интегриран и преживява не тревожност от преследване, а чувство за вина и съзнание за вредата, която нанася на иначе харесвани и обичани обекти. Депресивната позиция се разглежда като етап от развитието на детето, в който то започва да разпознава майката като цялостен обект. Детето се разделя с нарцистичния свят на частичните обекти и се потапя в нов свят, където открива собствената си отделеност от обекта и постепенно се убеждава в амбивалентността на чувствата. Паралелно с депресивната позиция се разгръща и едиповият комплекс. За клайнианците преходът от параноидно-шизоидната към депресивната позиция е своеобразен вододел между психотичното и непсихотично функциониране. Взаимното преливане и взаимодействие на тези две позиции на различни етапи от житейския път е сърцевината на клайнианската анализа. Клайн не оспорва схващанията на Фройд за нагоните към живота и смъртта, но за нея То, или несъзнаваното, не е отделна структура, а по-скоро част от Аза с неговите усещания, инстинкти и желания, които намират своя израз в обектните отношения.
Друго фундаментално понятие на клайнианската психоанализа, изковано от Мелани Клайн, е „проективна идентификация“: несъзнавана фантазия, при която нежелани и разстройващи психични съдържания са проектирани в обекта с цел отърваване от нещо лошо, а понякога и с цел атака или контрол върху обекта. […] Парадоксът е, че въпреки че обектът е отчасти идентифициран с част от Аза, връзката между тях е отречена, обектът не е разпознат като имащ нещо общо с него и се възприема като независим притежател на тези качества (цитат по Feldman, 2009).
Първите стъпки на Клайн в психоанализата са в качеството ù на детски аналитик и спокойно можем да кажем, че са революционни – като същност и влияние. Тя разработва психоаналитична техника, която ù позволява да работи с едва 2-годишни деца, като в същото време се запазват клиничната рамка и общите принципи на класическата психоанализа.
Добрата новина е, че предстои да излязат на български и събраните съчинения на Мелани Клайн.
