Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Роден съм преди около милион години, през 1933-та, посред най-тежката депресия, сполитала тази страна, и шест години преди да ѝ бъде сложен край от още по-голяма катастрофа – Втората световна война.“ Така започва своя разказ сър Майкъл Кейн, роден като Морис Джоузеф Микълуайт, за да се превърне в жива кинолегенда, обаятелна личност и без съмнение един от „най-конвертируемите активи“ на Великобритания. Достатъчно е да сте гледали Алфи, Италианската афера, От мошеник нагоре, Черният рицар, Перфектният обир, Младост или друг набор от близо 150-те филма с негово участие, за да посегнете с любопитство към автобиографията му, чието заглавие превъзхожда по оригиналност заглавията на всичките му филми, взети накуп. Незабравимо е присъствието му и в дълга поредица от адаптации на романи и пиеси като Романтичната англичанка, Детектив, Да образоваш Рита, Тихият американец, Шум зад кулисите, Последната любов на г-н Морган…
Майка му била чистачка, след чиято смърт Майкъл разбира, че тя е имала друг син, за когото се грижела тайно. Баща му също бил необразован, но умен и забавен човек – работел като носач на риба на пазара „Билингсгейт“. Именно той го научава да иска повече от живота, отколкото се очаква да получи. Затова пък урокът на майка му го държи здраво стъпил на земята, когато идва звездната слава. Невръстният Майкъл живеел с родителите си в тесен апартамент в преустроена викторианска къща в Камбъруел – тогава един от най-бедните райони на вечно обвития в смог Лондон. Заради неподходящата храна боледувал от рахит, а с връхлитането на германските бомбардировачи положението им се утежнило още повече. По време на войната Майкъл и брат му разчитали на милостта на различни семейства. Целият този военен кошмар му причинява трайна клаустрофобия и непоносимост към всякакви форми на насилие срещу деца. Завършва училище на 16, макар и с посредствен успех, сменя няколко работи като разсилен – отвсякъде го уволняват, а на 18 години е мобилизиран в армията. Дотук нищо не обещава бляскава кариера на кинозвезда.
Жената, която дава първоначален тласък на развитието му, се казва Линтън, госпожица Линтън. И все пак, ако анонимният Морис Микълуайт претърпява метаморфоза по посока Майкъл Кейн, то е защото открива обичта към актьорството достатъчно рано. Просветлението идва, когато си дава сметка, че актьорската игра е чудесен шанс да изпита и най-големите вълнения, без да нарушава закона. Ето защо един от най-ценните уроци в книгата звучи така: „Ако успеете да откриете нещо, което обичате, пък и да можете да си плащате сметките с него, значи сте на пътя към вашия личен рай.“
Кейн разкрива интересни факти за срещите си с актьори от ранга на Лорънс Оливие, Джейн Фонда, Елизабет Тейлър и Роджър Мур; за Джон Озбърн и Харолд Пинтър − по онова време те са „катастрофирали“ актьори и начинаещи драматурзи; за работата с Ото Преминджър, Уди Алън, Кристофър Нолан и Паоло Сорентино – „прекрасен талант и нежна душа“; за реалните личности, които е пресъздал (измежду тях е чудовището Сталин); не пропуска да спомене идолите си Хъмфри Богарт и Марлон Брандо и приятелството с Джак Никълсън; разказва и за жената, с която живее в хармония от 45 години – името ù е Шакира, но не мислете, че я е пленил неговият тарикатски кокни чар – разковничето е другаде…
„Един сигурен тест за класата на ресторанта е колко добри са основните му продукти – хлябът и маслото. Сигурен тест за актьора е колко смисъл може да извлече от простичка реплика“, казва Майкъл Кейн, но той този тест отдавна го е минал. За него няма малки и големи роли – важното е ролята да е дълбока. За да бъде достоверен в изпълнението си, актьорът трябва да е пестелив, а не разточителен в изразните средства: „Нека го кажа по друг начин. Не взривявайте цялата кола. Това никому не е нужно. От вас се очаква да взривите само проклетите врати.“ Или да си спомните Хенри Фонда в „Гроздовете на гнева“.
След близо шест десетилетия на снимачната площадка и купища отличия, измежду които две награди БАФТА, три награди „Златен глобус“ и две награди Оскар − за най-добра поддържаща мъжка роля в „Хана и нейните сестри“ (1986) на Уди Алън и за „Правилата на дома“ (1999) на Ласе Халстрьом, сър Майкъл има на какво да ни научи. И наистина, няма значение откъде започваш, защото и най-трагичното стечение на обстоятелствата може да има своята хубава страна. (Понякога успех е самото оцеляване.) Затова не чакайте шанса със скръстени ръце, идете и го грабнете. След като някой друг се е измъкнал от лапите на мизерията и злочестината, значи има надежда за всички.