Лира Литературно-рекламна Агенция
Думата робот се появява за първи път преди столетие
Р.У.Р. е пиесата, в която за първи път я използва именно Карел Чапек. Премиерата е планирана за края на януари 1921-а, но от Националния театър в Прага я отлагат… Малка любителска трупа от чешкото градче Храдец Кралове не разбира това и я предлага на своите зрители. Така влиза в историята с първото представление на творба, за която скоро ще говори целият свят!
А годините са повече от трудни – първо, война, а после и испански грип… Пандемията взима жертва след жертва… Болестта отнема живота например на Егон Шиле – един от големите художници-модернисти. Френският поет и драматург Едмон Ростан също е сред починалите. Литературният свят дава и още една свидна жертва – Гийом Аполинер е ранен на фронта и става лесна плячка на испанския грип. А е едва на 38…
Цялата тази обстановка заедно с техническият прогрес провокира творци като Карел Чапек да фантазират за един по-различен свят, в който човешкият фактор е намален до минимум. Само че в Р.У.Р. изкуствените творения, създадени да отменят вида ни от физическата работа, накрая въстават срещу своите господари, хората.
Скоро пиесата се играела и на сцените в Берлин, Лондон и Ню Йорк. През 1926-а по нея бил създаден радиотеатър от БиБиСи.
Сега 100-годишнината от създаването на пиесата беше отбелязано със специална изложба в дома-паметник на Карел Чапек в Стара Хут, Чехия. В нея има включени фотографии, част от сбирката на Библиотеката на Конгреса на САЩ, а също и различни издания на пиесата от цял свят, включително програми от театрални представления. За жалост друга пандемия – 101 години по-късно, пречи изложбата да бъде видяна от всички, които искат да го направят.
Но и въпросите, които задава Чапек в R.U.R., остават същите… Какво е изкуствено творение и как въобще дефинираме живота? Какво е роботиката днес и може ли да се превърне в гибел за човечеството?
В Р.У.Р. изкуствените творения, създадени да отменят вида ни от физическата работа, накрая въстават срещу своите господари, хората
Самият автор включвал послание във всяка от творбите си, като сам изглеждал по-скоро небрежно. Съвременниците му си спомнят не много добре седящия му костюм или пък накриво вързаната вратовръзка. Скромен по душа, Карел Чапек обаче печели многобройни отзиви по цял свят. Специално Р.У.Р. е определяна като „колективна драма” а съкращението в заглавието е представяно като „Разумни универсални роботи”. Само за няколко години се появила преведена на близо 30 езика, като единодушно преводачите запазвали думата робот, която всъщност хрумнала на брата на писателя и драматурга – Йозеф Чапек.
При това човешкият род рисува в съзнанието си такова изкуствено творение от векове. На практика робот е и Пражкият Голем – създаден от глина и „съживен” с помощта на заклинание от Кабала в края на 16. век. Най-вероятно именно мистериозната му фигура се превърнала във вдъхновение и за самия Чапек. Модерният развой в началото на 20. век обаче придал нова динамика на идеята за „изкуствени хора”. За първи път машината придобива равностойно на човешката сила значение. Постепенно хуманният ни вид се превръща в придатък към роботизираното и електронизираното. На практика с годините – и след написването на R.U.R., човек постепенно губи нуждата да мисли. Вместо него го прави изкуственият интелект.
Американският инженер Фредерик Тейлър е още по-краен. „Творецът като такъв – казва той, – е просто излишен в изпълнението на механизирано, постоянно повтарящо се задание. Работникът, който подхожда на такъв процес, е изцяло неспособен да разбере теоретичната страна на извършваната работа.”
Именно мислите на Тейлър доразвива Карел Чапек – като ги довежда до почти пълен абсурд. В етюда „Системата”, написан десетина години преди Р.У.Р., един от героите казва: „Работникът трябва да се превърне в машина, просто да се върти. Всяка мисъл е нарушение на дисциплината.” А после наема на работа само онези, които могат да покажат, че не мислят, нямат емоции, а също и никакво понятие от поезия или политика.
Работникът трябва да се превърне в машина. Всяка мисъл е нарушение на дисциплината
Първата световна война задава дневния ред на обществото в ония времена – сред важните въпроси е и този дали човек ще овладее техниката, или тя него. Затова и пиесата, която търси именно този отговор, се сдобива с мълниеносен успех, макар че е написана от автор, за който не се знае нищо. Осем години след премиерата на Р.У.Р. Чапек пише: „Дори насън не би ми хрумнало да твърдя, че ще ни е по-добре без тези създания от месинг и желязо. Но нещата изглеждат различно, ако се запитаме дали инвестираме в нашето собствено съвършенство толкова, колкото в съвършенството на машините. Дали организираме себе си така, както машините. Дали влагаме в хорските неща също толкова голям интерес, колкото в техническите постижения?”
А сякаш именно тази граница – между човешкото и изкуственото, показва през последната година един нищожен вирус. Но посланието на Чапек всъщност е да не съдим. За него между доброто и злото съществува пространство, в което пребивава човек още от началото на света. Веднъж по-близо до доброто, друг път – до злото. И точно в това пространство сме и ние днес.
