Лира Литературно-рекламна Агенция
„Разреден въздух“ съчетава научна фантастика и кримитрилър ведно
Какво се случва, когато се комбинират двата жанра – научна фантастика и кримитрилър, в стил ноар? Резултатът е последната книга на Ричард Морган – „Разреден въздух“ (превод на Владимир Зарков, изд. Бард, 590 стр.) с елементи на киберпънк, срещани в книгите на Уилям Гибсън и написана в криминалния стил на Лий Чайлд и Дейвид Балдачи. Първата трилогия на автора за Такеши Ковач дори му носи популярност след като е адаптирана в успешния сай-фай сериал Altered Carbon.
В „Разреден въздух“ ни е представенa дистопична обстановка на силно развита човешка колония на Марс, няколко века напред в бъдещето. Далечно или близко, можем да кажем и възможно бъдеще, защото това е една от целите на милиардера-инженер Илън Мъск – да заживеем там някой ден. Животът на Марс ни е описан от първо лице и по-точно от Хакан Вейл – бивш ликвидатор, зарязан на Червената планета и копнеещ да се завърне у дома на Земята. Въпреки че е уволнен от онези, които го създадават и обучават да бъде живо оръжие още от зародиш, той е оставен с военните модификации заложени в тялото му и изкарва прехраната си като наемник за мръсни поръчки. Една такава поръчка обаче го вкарва в затвора, откъдето продължава да попада в нови и примамливи сделки – да бъде бодигард на член от Земния Надзор срещу свобода и билет до родната Земя. Покрай новата му задача, Вейл е въвлечен в съмнително разследване, сблъсква се с грешните хора и ще трябва да се сбогува с резервираната капсула, която ще го върне у дома. Но ликвидаторът е „прегрят“ след събуждане от поредната 4-месечна хибернация и няма да се откаже от намирането на отговори.
Книгата на Ричард Морган напомня много на старите детективски истории и филми от средата на 20. век, обединени под името „ноар„. Обстановката винаги е мрачна, убийства без улики, корумпирани власти и частни загрубели детективи – „Разреден въздух“ е футуристичната интерпретация на този поджанр
