Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят удари десетката с „Карантина”
Когато някой писател прибере неиздадените си романи в чекмеджето, обикновено повече не виждат бял свят. Но сега времената са необичайни и “Карантина”, криминален трилър за пандемия, ситуиран в Лондон, е изключение, което се превърна в бестселър.
Преди петнайсет години Питър Мей е в лош период. Десетилетие по-рано роденият в Шотландия писател захвърля успешната си кариера в британската телевизия, за да се посвети на романите си. Постига успех с криминална поредица, чието действие се развива в Китай, но след шест книги с умерени продажби издателят слага край. После следват два романа, „Черната къща” и “Невероятни хора”, които не успяват да открият издател.
“Бях в малко неприятно положение”, спомня си 68-годишният Мей по FaceTime от Южна Франция, където живее вече почти две десетилетия. “Налагаше се да продам книга, за да си платя сметките, така че си помислих: “Трябва да напиша някой забързан криминален трилър, който със сигурност да успея да продам.”
Една идея се върти в главата му от години. Четвъртият му китайски роман, Snakehead, включва биотерористи, които превръщат инфлуенцата в биологично оръжие и след появата на тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) през 2003 година за кратко обмисля да опише Пекин под карантина. Връща се към идеята през 2005-а, използвайки птичия грип, който някои учени предвиждат да се превърне в следващата пандемия (и който е много по-смъртоносен от ТОРС или COVID-19). Но вместо в Пекин действието се развива в Лондон.
“Мислех и за Париж, но познавах Лондон и културата му по-добре”, казва той. Въпреки това отива до Лондон за проучване, посветено на сцената, в която детектив Джак Макнийл обикаля разрушените улици, разчитайки само на собствените си познания за обърканите пътища из града.
Детайлите за разпространението на вируса се базират на три плана за готовност при пандемии, два британски и един американски. “Бяха ми като библия”, казва той и вярва, че сме били “по-подготвени преди 15 години, отколкото сега.”
В “Карантина” Макнийл разследва откриването на човешки кости в сграда, превърната във временна болница. Той и криминалистът д-р Ейми Лу навързват оскъдните следи, за да проследят убиеца, докато нови хора биват убити – всичко това на фона на смъртоносен вирус, повалил поне половин милион души и оставил Лондон в изолация във военно положение.
“Търговските улици на града бяха като бойно поле”, пише Мей, описвайки сцени, които приличат повече на Сараево през 90-те, отколкото на съвременен Лондон: военни камиони по пътищата, Уест Енд, превърнат в почернял хълм. Това е напомняне колко по-лоша може да бъде една пандемия от COVID-19, особено без лидерство или планиране. “Никой не вярваше на цифрите” – пише Мей за нарастващия брой мъртви. – Нямаше начин да бъдат доказани. Но дори най-оптимистичният вариант, представян от правителството, бе невъобразим.”
Мей остава доволен от книгата. Издателите? Не толкова. “Казаха ми, че е нелепо да смятам, че в наши дни столичен град като Лондон ще бъде напълно затворен заради вирус – спомня си той. – Така че “Карантина” отиде в най-долното чекмедже и напълно я забравих, докато реалността не настигна измислицата.”
Докато “Карантина” си седи в чекмеджето, Мей е “спасен от безпаричие”, когато американски издател взема “Невероятни хора”, която става първата от поредицата за Ензо. Това подновява интереса към “Черната къща”, която става първа от поредицата за остров Луис. И двете продават милиони копия. Това създава у Мей впечатление, че препятствията в кариерата му се дължат колкото на самите книги, които пише, толкова и на индустрията. “Кара те да се замислиш за издателите” казва той.
Но “Карантина” си чака. Дори когато се появяват близкоизточният респираторен синдром и ебола, “просто не ми беше в главата. Бях се отказал от нея.”
Романът е забравен, но уроците – за капчици и социално дистанциране и маски – не са. “Оттогава съм параноичен – казва Мей. – Гел за ръце, да си мия ръцете, да нося маски, когато пътувам в самолет. Дори си нося мокри кърпички и забърсвам таблата в самолета, защото знам, че ако човекът седял там преди мен е имал грип или дори обикновена настинка, е оставил вируса си по цялата повърхност и той няма да изчезне през следващите 72 часа.”
Мей е дългогодишен музикант и дава интервюто от домашното си звукозаписно студио, заобиколен от клавишни инструменти, китари, барабани и една бас китара Hofner. По-предпазлив е от повечето хора относно стоенето у дома. “Бях шокиран колко бавно реагира светът – казва той. – Стоях тук със седмици, скубейки си косата, крещейки на телевизора.”
Но дори когато вирусът се разпространява, той остава съсредоточен върху последния си роман, A Silent Death, издаден в Европа през януари и в Щатите през март. “Тогава някой в туитър ми предложи да напиша трилър, който се развива на фона на пандемия и изведнъж си помислих: “Чакай малко, вече го направих.”
На 18 март споменава “Карантина” в имейл до редактора си, който моли за PDF. На следващата сутрин Мей получава съобщение: “Трябва да я издадем веднага.”
Макар че хората от издателския екип са пратени вкъщи, в отпуск или съкратени, електронната книга излиза в Европа след две седмици, а книжното издание само месец по-късно
Не в такива условия си е представял издаването на “Карантина”. Написва книгата, защото се нуждае от пари; сега, когато е актуална, след стотици хиляди мъртви, той дарява аванса си. “Почувствах се виновен заради факта, че книгата ми се издава само заради истинска пандемия, с всичките нещастие и трагедии, които я придружават”, казва той. Парите ще отидат за “благотворителни организации и хора на първа линия на битката срещу коронавируса.”
Някои хора не могат да понесат роман за пандемия в момента, но други читатели са казвали на Мей, че намират “утеха” в нея. “Четат нещо, което отразява собствената ни реалност. Може да е смущаващо да гледаш телевизия и филми и да виждах хората да се здрависват или прегръщат – иска ти се да кажеш: “Не правете така. Застанете по-далеч един от друг.”
Читателите му често искат продължение, за да научат как се развива пандемията, но Мей няма да напише такова. Фокусиран е върху следващия си роман, въпреки че е оставил проучването настрана заради пандемията. Имал е планирано пътуване до норвежкия архипелаг Свалбард. “Няма да успея да отида до следващата пролет и имам книга, която трябва да се появи до края на годината, така че минавам на нова тема”, казва той. Предстоящият роман се развива в два времеви периода – един в настоящето и един преди 80 години.
Когато нацистите тръгват към Париж по време на Втората световна война, французите изпразват Лувъра, за да предпазят своята колекция. Скрита е в провинцията и местена всеки път, когато германците се доближат. Много произведения на изкуството, включително Мона Лиза, се озовават близо до дома на Мей – и вътре в него.
„Някои всъщност се оказаха точно тук, в тази стая – казва Мей. – „Коронацията на Наполеон” на Жак-Луи Давид беше завита именно на мястото, където седя. Когато я открих, наистина ме вдъхнови.” И е идеалния проект за времето на карантината. “Този път не се налага да ходя далеч за проучване.”
