Лира Литературно-рекламна Агенция
Пътят на монетите и хората описва наш автор
Гергана Лаптева е художник, фотограф, геолог, член на Българския антарктически институт, участник в седем експедиции, автор на арт проекти и научни изследвания, свързани не само с Ледения континент. Тя има издадени четири книги, в които с научна прецизност и творчески плам описва места, до които малцина са стигали. „Монетата“ е първия роман на авторката, насочен към любопитна и опасна територия – трафика на антични монети, пътят им от древността до днес и съдбите на хората, които са преобърнали. Повече за книгата разказва Гергана Лаптева в това интервю специално за Лира.бг.
– Нека започнем с един цитат, който мисля, че е ключ към вашия роман… „Монетата е малка енциклопедия, запечатала в себе си моменти от историята, запазени и до днес“. Коя е първата буква на това знание, как въобще то привлече вниманието ви?
– Както много често се случва, всичко стана случайно. Прочетох статия в един сайт, в която ставаше дума за заловена нелегална пратка на летището в София, съдържаща антични предмети и монети. Тя била предназначена за Италия. Стана ми интересно и потърсих още информация по темата. Попаднах на много различни истории, като всички до една бяха свързани с трафика на антики. Останах изненадана от начините, по които тези пратки биват пренасяни през границите. Също така повечето от тях биват крадени с помощта на вътрешен човек, било то служител в музей или приближен на някой колекционер. Често извършителите и трафикантите остават незаловени. Проблемът за съжаление е сериозен и то не само в България. Някои от описаните в романа случаи на трафик на ценни предмети са повлияни от истински събития, но не съм използвала реалните имена на обектите или местностите.
От друга страна, винаги съм се увличала от историята на древните цивилизации, така че ми бе изключително интересно да прочета всичко, което успях да открия, правейки проучванията си за романа, свързано с античните монети, техният произход и начин на изработване, и т.н. Бях изцяло погълната от миналото на Ликия и Кария, на чиито места днес се намират едни от най-красивите и посещавани морски курорти в Турция. Така вече имах сюжет и местоположение на събитията, описани в романа. Изцяло художествена измислица са самите герои, но техните житейски проблеми и терзания срещаме навсякъде около нас.
– Вие били ли сте на това живописно място в Турция, Сиде, което е епицентър на събитията в книгата?
– Аз много пътувам – по работа и за удоволствие. Така попаднах в Сиде, Анталия. Градът притежава изключително богата и интересна история от различни епохи и едни от най-красивите плажни ивици. Той е истински музей на открито, типичен средиземноморски град, където е истинско удоволствие е да се разхождаш по тесните калдъръмени улички, осеяни с палми и зокуми, или да се отпуснеш край морския бряг. Цялата област от Фетие до Анталия е част от Ликийския път, навсякъде има останки от гробници и храмове. Всеки път, когато съм там, имам усещането, че се намирам на мост между миналото и настоящето. Атмосферата е неповторима и много зареждаща.
– „Монетата“ ни хвърля в древната история, в любовна история и в света на една не съвсем почтена прослойка от нашето общество, за която парите сякаш са даденост. Защо описвате такива разнородни герои?
– Чрез героите в романа исках да покажа хора с различни характери, различен начин на живот, различни ценности и стремежи. В тях всеки би могъл да се разпознае или да види свой близък или познат. Те също живеят с проблеми и се опитват да оцелеят в нашата действителност. Постарала съм се да има персонажи от всички прослойки на обществото, за да могат читателите да разберат как всеки един човек се справя или не с препятствията и трудностите по пътя си.
– Вашето име се свързва професионално с Антарктида, кажете за читателите, за които Ледения континент е далече не само географски – трябва ли наистина да се притесняваме от климатичните промени там?
– Проблемът с изменението на климата предизвиква учените от години. В последно време се говори много на тази тема. Разбира се, климатите през историята на Земята са се сменяли нееднократно, милиони години преди появата на човека. Става дума за естествена цикличност, която е повлияна изцяло от природни явления. Неминуемо обаче с развитието на промишлеността и технологиите, с използването на редица химикали в производството, с пренаселването на някои региони на планетата, изсичането на горите ние оказваме влияние върху тази цикличност. Доказано е, че през последните 40-50 г. в световен мащаб метанът в атмосферата се е увеличил със 100%, а въглеродният диоксид – с почти 60-70 %. Всичко това води до парников ефект, топене на ледниковите „шапки“ и повишаване на морското ниво. Така се променя циркулацията на въздушните маси и затова има наводнения в различни места по света, а на други има засушавания. Аз съм свидетел как в района на Българската полярна база на о-в Ливингстън, който е част от архипелага на Южношетландските острови, ледникът опиращ до една от къщите преди десет години в момента се е дръпнал поне с 50 метра.
Нашата планета е една динамична система, а в Антарктида най-добре се установяват настъпващите климатични промени в света. Полярните региони, са лакмусът на климата на Земята. Трябва да знаем, че климатичните промени засягат всеки от нас и че сме част от тази планета, живеем на нея и каквото става някъде по света, засяга и нас.
