Синовна съпричастност към буквите и словото

31.07.2020 България, Нови книги, Откъси

„Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. „Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга „Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от „Махабхарата”, санскритската поема „Бхагавадгита”.

И сега в „Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.“

Три стихотворения от книгата

EPISTULA EX PONTO

Октомври се завръща на брега,
а птиците си заминават.
Черните им редици в небето—
писмо от Черно море.

ВЕЧЕРНИ НОВИНИ

Вечерницата изгрява,
а слънцето става
жълта черта
над море от черни борове
в окото на сокола.
Безшумен самолет
бележи свода
с тебеширена дъга.
Земното кълбо
е в окото на сокола.
А в лисичата бърлога
отеква дрезгав вик
на закъсняла сврака.
Настрой на дълги вълни:
настръхналата борова гора предава
вечерни новини.

СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ

Събуждам се като отворена книга
с небе в очите.
Котка ме гледа втренчено
и разчита птицата в небето
или жужащия ръкопис
на пчелите в липата.
(Неграмотен гущер се шмугва на сянка
между редовете от плочи.)

Съседът е друга дебела книга
с бала сено между грубите длани −
кожени старовремски корици.
Овцете разчитат тревите,
блеят и тичат
към тази уханна читанка.

На мегдана
две тънки книжки се четат взаимно.
Едната
със златни летящи сандали
слага червен печат
върху страницата на другата,
която потрепва във вятъра.