Лира Литературно-рекламна Агенция
Кучетата често намират място и в книгите им
Четириногият приятел сякаш отговаря на характера на един писател – може да му изчетеш какво ново си написал, без да те критикува, или да те близне утешително, докато се оплакваш, че музата никаква я няма. Верен приятел като кучето винаги е готов за разходка, че да си прочистиш главата. Пък и дори книгата да е провал… пак ще си остане твой приятел!
Чехов си имал дори двама любимци
Подарил му ги приятел, който също бил писател. Драматургът ги нарекъл обаче на… две лекарствени средства – брома и хинина. Измислил им и писателски фамилии. Роднините на Чехов разказват как той водел дълги забавни разговори със своите Бром Исаевич и Хина Марковна, а те му отвръщали с предани погледи в очите.
Селинджър делял дните си с шнауцер
Създателят на „Спасителят в ръжта” обичал да казва, че само две същества на света го разбират истински. Имал предвид сина си Матю и своето куче Бени. Знае се обаче малко как точно се е озовал Бени в дома на писателя. Единствената налична информация е тази, че Селинджър го води в Щатите от Германия през 1946 г.
Дикенс е страстен любител на кучетата
Наред с това, че имал домашни любимци, с охота ги правел и герои на книгите си. Кучешки образи има например в „Приключенията на Оливър Туист” и „Дейвид Копърфийлд”. Запазена е дори статия, написана от писателя, в която той изтъква колко полезна работа върши единственият лондонски приют за кучета и котки по онова време. Дикенс обяснява колко важно е четириногите да получават любов и адекватни грижи. Неговото писание изиграло ключова роля за общественото мнение. Така организацията успяла да си извоюва много по-добри условия на съществуване.
Уолтър Скот отглеждал цяла глутница
Авторът на „Роб Рой” много обичал например дакели, а също така хрътки. По едно време имал общо седем кучета. Сред тях се откроявала като принцеса пойнтерът Майда. Тя се държала на разстояние от събратята си и успокоявала писателя в трудните моменти. Никога не вдигала излишен шум и била истинската пазителка на дома. Камп пък съпровождал Уолтър Скот, докато катерел някъде скали. Кучето избирало най-подходящите пътеки. Писателят харесвал и нюфаундленти, но се оплаквал, че… им текат лигите. Така или иначе, кучета го обкръжавали до последния миг на тази земя!
Ерих Мария Ремарк не можел без тях вкъщи
Според писателя точно кучетата му създавали чувството, че си е у дома. Интересното е, че първите си две кучета нарекъл с едно и също име – Вулф. Последното пък било териер, който вече носел името Били.
Агата Кристи посветила книга на кучето си
Става дума за романа „Безмълвният свидетел”. Там в сюжета е замесен териерът Боб. Именно него разследва Еркюл Поаро за странен инцидент. Само дето обвиняемият май… не може да говори. Посвещението на романа е на кучето Питър, когото писателката нарича „мил приятел”.
Франсоаз Саган обожава и кучета, и котки
Славната французойка била обградена от тях цял живот. Най-затрогваща е историята на мъничък дакел, който се разболял на стари години. Задните му крака отказали да се движат и нито един ветеринар не можел да му помогне. Тогава бащата на Франсоаз измислил малка количка, която да замести крачетата му. Така дакелът отново можел да се разхожда и дори да тича по улиците.
Джон Стайнбек пропътувал Америка с куче
Става дума за по-късния период от живота му, след прекарания инфаркт. Тогава писателят решил да се възстанови, като се отдаде на пътешествие из необятната си родина. Осигурил си кемпер, който да му предлага всичко потребно по пътя. Но най-важното нещо от пътешествието бил спътникът му – пудел на име Чарли, за който авторът на „Улица Консервна” казвал, че е „роден дипломат” и „добър приятел”. Странният дует изминава по пътищата общо 19 хил. км, като прекосява границите на 37 щата. Стайнбек установил, че едно куче може да помогне на хората да преодолеят границите и помежду си. Много от разговорите всъщност започвали с неизменното: „Каква порода е кучето ви?” Пък и Чарли бил прекрасен слушател. Логично, родила се и книга – „Пътешествия с Чарли”.
Стивън Кинг има особена връзка с кучетата
Между другото, точно куче за малко да стане причина за преждевременната смърт на Краля през 1999-а. Тогава писателят е блъснат от преминаващ автомобил, докато прави сутрешния си крос. Шофьорът се оправдава със своето куче, което се разлаяло на съседната седалка и така го разсеяло. В резултат Стивън Кинг получава множество наранявания и фрактури и дълго време остава на легло. Най-необикновеното в тази история е, че дългите дни писателят прекарвал с друго куче – своето корги Марлоу. Смята се, че точно Марлоу е вдъхновил автора на толкова много бестселъри за образа на куче в знаменитата поредица „Тъмната кула”.
