Лира Литературно-рекламна Агенция
На пазара е ново издание, в красив футляр и струващо само 23,95 български лева, на двата култови романа на Иля Илф и Евгений Петров, без чиято наличност всяка домашна (а и обществена библиотека) е категорично непълна. Защо ли?
Защото има произведения, чиито герои щастливата им литературна съдба превръща в нарицателни. С Дон Кихот, Отело, Ромео или Бай Ганьо наричаме нерядко един или друг свой познат. Сред тях неизменно е и Остап Бендер от „Дванайсетте стола“ – „великият комбинатор“, чиято неуморна изобретателност на ръба на закона е жива и днес.
Започнат като на шега по идея на Валентин Катаев, този роман се оказва най-голямата художествена шега, пресъздала парадоксите и комизма на следреволюционна Русия. Подобно на „Мъртви души“ на Гогол, той е презабавно сборище от типажи с вечните им слабости и пороци. А наситеният му с много ирония, остроумие и смях сюжет ни държи в напрежение до последния… стол.
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Ала със „Златният телец“ не е така. Възкръсналият в нея Остап ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Накрая мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към граничната бразда, където… романът заслужено заема мястото си до „Дванайсетте стола“ в европейската класика.
И двете книги са в нов майсторски превод от Боян Станков. Приятно забавление!
А ето и една нищожна част от култовите изречения, с които са пълни двата тома:
Той обичаше и страдаше. Той обичаше парите и страдаше от тяхната липса.
– Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се.
В околийския град N имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, та изглеждаше сякаш жителите на града се раждат само за да се обръснат, подстрижат, освежат главата си с вежетал и веднага да умрат.
– Вие не пиете, не пушите, не се занимавате с момичета… За какво са ви пари? Вие не умеете да ги харчите.
Речникът на Уилям Шекспир по изчисленията на изследователите съдържа 12 000 думи. Речникът на негъра от човекоядното племе Мумбо-Юмбо е съставен от 300 думи. Елочка Шчукина лесно и свободно се оправяше с 30.
– А може би искате да работя без пари, а освен това да ви дам и ключа от квартирата, където държа парите си?
В главата му като дете в утробата на майка си меко помръдваше пресен арменски виц.
Времето, което имаме, са парите, които нямаме.
Цялото му същество протестираше срещу кражбите, но да не краде не можеше.
– Бих ти забил един в мутрата – мечтателно съобщи Остап, – но Заратустра не позволява. Я върви по дяволите!
Вратата се отвори. Остап влезе в стаята, която би могла да е обзаведена само от същество с въображение на кълвач.
Финансовата пропаст е най-дълбоката от всички пропасти, в нея може да падаш цял живот.
– Ах, вие сте мислили? Вие, значи, понякога мислите? Вие сте мислител? Как ви е името, мислителю? Спиноза? Жан-Жак Русо? Марк Аврелий?
– Небето… – каза Остап. – Небето сега е запустяло. Не е тази епохата, не е този времевият отрязък. На ангелите сега им се иска да слязат на земята. На земята е добре, там има комунални услуги, там има планетариуми, може да разгледаш звездите в съпровод на антирелигиозна лекция.
– Това умствено упражнение, види се, силно ви е изтощило. Вие оглупявате пред очите ми.
– Не сте в църква, няма да ви измамят – весело каза великият комбинатор.
– Вие, виждам, безкористно обичате парите.
– Интересен човек сте вие. Всичко ви е наред. С такова щастие – и на свобода!
– У мен са налице всички пошли признаци на влюбването: липса на апетит, безсъние и маниакален стремеж да съчинявам стихове.
– Сега и аз самият виждам, че автомобилът не е разкош, а превозно средство.
– Ето, че съм милионер! – възкликна Остап с весело учудване. – Сбъдна се мечтата на идиота!
