Лира Литературно-рекламна Агенция
Героите ѝ са лоши момчета. Героините ѝ покоряват сърцата им. А Л. Дж. Шен покорява сърцата на феновете. Коя е тя и как самоиздадените ѝ романи се превърнаха в международни бестселъри?
– Каква беше малката Лий? Винаги ли си знаела, че някой ден ще напишеш книга или беше неочаквано, импулсивно решение?
– Винаги съм знаела, но нямах смелост да опитам. Мислех че ще е много бавен, много мъчителен процес. В известен смисъл си беше, но имах късмета да открия моите хора и моите читатели на много ранен етап от кариерата ми.
Малката Лий много приличаше на (по-)старата Лий. Невротично, особено дете с хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието и големи мечти, което иска да покори света от леглото си, четейки хубава книга. Но мисля, че всеки ден я карам да се гордее, като преследвам мечтата ни.
– Разкажи ни повече за първите си стъпки в света на писането. Tyed (първият ѝ издаден роман, не е преведена у нас, Б. пр.) ли беше първата книга, която написа? Кой я прочете пръв? Кой те окуражава? Как в крайна сметка публикува и промотира книгата си? Какво ти беше най-трудно?
– Винаги съм знаела, че ще издам сама книгата си. Твърде голям маниак съм на тема контрол, че да предам творбата си на някой друг, който да избере редактори, корица, маркетингова стратегия и т.н. Едва започвам да се уча как да работя в екип, но все още съм толкова обсебена от произведенията ми, че мисля че ще е предизвикателство за някой да издава творбите ми вместо мен.
Tyed беше може би четвъртата ми книга. Работих и над няколко други чернови, но така и не ги завърших. Просто си знаех, че Tyed ще стане дебютният ми роман. Далеч не беше идеална, но имаше толкова много страст и потенциал. Бях влюбена в тази двойка и до ден днешен, Тай е един от любимите ми мъже.
Някои мои приятели четат преди издаване. Една от тях е блогърката Лин Таел Коен от From Chika With Love. Беше плашещо преживяване, но не бих го променила за нищо на света (публикуването на първата ми книга, избора на Лин за читател).
– Какво ти е нужно, за да пишеш? Сутрин или нощ? Кафе или шоколад? Тишина или музика? Ами нещо друго?
– Тишина. Абсолютна тишина. Обичам, когато къщата е тиха и всички спят или съм сама. Честно, концентрацията ми е толкова лоша, че дори тихото хъркане на котката под бюрото ми може да ме побърка. Проблем си е.
– Коя е най-трудната и най-лесната част от написването на книга? Коя книга беше най-лесна и най-трудна за създаване и защо?
– Изобщо не си планирам книгите. Това означава, че пиша едновременно седем или осем чернови, докато го докарам както трябва. Най-трудната част е да накарам историята да се получи правилно и да оживее. Понякога не се случва до четвъртата или петата чернова.
Най-лесното е… писането. Страшно обичам да пиша. Мразя, когато редактирам и изхвърля повечето от написаното предния ден в кошчето, но щом се сдобия с тишина и кафе, писането ми е доста лесно.
Blood to Dust ми беше най-трудна за написване, защото беше толкова мрачна и заплетена. Никоя книга не ми е била лесна, но Defy се доближи до това. Беше само новела и много се радвах на остроумниченето на Джейми и Мел.
– Как изграждаш една книга: откриваш сюжета, запълваш героите, намираш местата, всички странични герои?… Линеен процес ли е? Какво те вдъхновява и кой вдъхновява главните ти герои?
– Изобщо не изграждам. Постоянно пиша и изтривам, и гледам какво остава. Изхвърлям около 100-150 хиляди думи на книга. Такъв ми е процесът и за съжаление, няма да се промени, защото това върши работа при мен. Не е и линеен процес. Пиша цял куп сцени, които не са хронологично свързани. Мога да напиша епилога в първата седмица от написването на дадена книга.
Между другото, написах пролога на Vicious секунда преди да пратя книгата на редактора ми. И стана.
Женските ми образи са винаги донякъде базирани на мен или на добра приятелка. Мъжете ми хрумват нощем. Всъщност е много хубаво. В главата ми вилният неопределено количество властни, откачени алфа мъжкари
– Винаги ли знаеш от самото начало накъде ще отиде историята или героите ти я превземат и имат собствена воля?
– Никога нямам идея. Оставям героите да определят темпото. Героите ми движат историята. Аз просто се присъединявам към пътуването.
– Кои са ти любимите книги и автори? Освен романтика, какво друго обичаш да четеш?
– Ах, това е най-трудният въпрос. Обичам толкова много автори. От романтичните, например Мия Шеридан, Пенелъпи Дъглас, Колийн Хувър, Брин Гринуд и куп други. Имам сигурно повече от 100 автори, които автоматично купувам.
Много харесвам и други жанрове. Бийт поколението силно повлия на писането ми и още се връщам към Буковски, Бъроуз, Фанти и подобни. Обичам книгите на Стивън Кинг (кой не ги обича?) и сина му Джо Хил. Радвам се на Джейди Смит, Джонатан Франзен и Джонатан Сафран Фоер. Никога не чета романтика, когато се кача на самолет. Винаги е Джеймс Патерсън или каквото е излязло от големите издатели в списъка на „Ню Йорк Таймс”. Открила съм, че четенето извън нашия жанр поддържа ума и стила ми свежи.
– Как обясняваш успеха на книгите си? Какви са ключовите фактори? Имаш ли специална връзка с твоите писатели?
– Идея си нямам. Сериозно, успехът е напълно неуловим. Едно нещо, което съм научила е, че успехът е като алкохола. Не бива да му даваш да ти замайва главата и в никакъв случай не бива да му позволяваш да те парализира. Несигурно е. Да, имаш книга, която всички обичат. Но трябва да продължаваш да пишеш и да игнорираш очакванията, защото ще съществуват.
Открих много приятели-писатели в книжната общност и имам много положителни преживявания с други автори. Но трябва да кажа, че що се отнася до кариерата ми, създаването на връзки е на дъното на списъка ми със задачи. Старая се да отговарям на читателите ми и да ги ангажирам в читателската ми група, авторската ми страница, и естествено, имам приятели, с които сме се срещнали като тестови читатели на творбите ни и такива неща, но не го възприемам като средство за напредък в играта.
Мразя, когато редактирам и изхвърля повечето от написаното предния ден в кошчето, но щом се сдобия с тишина и кафе, писането ми е доста лесно
– Какъв е отличителният ти стил като съвременен писател? Какво те кара да изпъкваш сред останалите?
– Не знам. Гадни герои? Дори това не е съвсем вярно, защото не всичките ми герои са гадняри. Мисля че всеки писател има собствен глас, който е уникално негов и трябва да го използва и развива вместо просто да пише „каквото върши работа” или каквото „май върши работа”.
Наистина не мога да ти кажа какво ме отличава от другите писатели. Но читателите ми би трябвало да знаят.
– Имаш ли някакъв съвет за начинаещи писатели?
– Пишете повече, отколкото четете.
Пишете дори когато смятате, че не струва.
Използвайте цялата помощ, което можете да получите от читатели и редактори.
Убий любимите си, когато се налага. Имам цяло гробище с чудесни реплики и остроумни диалози, които така и не можах да използвам.
– Каква е най-голямата ти мечта? Би ли се занимавала с нещо друго освен с писане?
– Не бих се занимавала с нищо друго освен с писане. Е, освен със спане, ядене и прекарване на време със семейството ми, разбира се.
Ако можех, щях да наема някое място в средата на нищото и да напиша за една година историческия романс, който ми седи в главата.
Без интернет. Без разсейване. Някъде в Южна Франция или Италия, или Ирландия. Определено в Европа и определено далеч, далеч от града. Просто да имам лукса да ям истинска храна на всяка вечеря и да работя върху един ръкопис. О, и да имам гигантска библиотека, която да е единственият ми източник за проучвания.
Човече, това ще е сбъдната мечта!
– На какъв въпрос умираш да отговориш, но още не са ти задавали? И какъв би бил отговорът ти?
– Не мисля, че има такъв. Аз съм много особена, мълчалива, интровертна личност. Не си падам много по приказките, не и по избор. Но съм готова да отговоря на всичко, което ме попитат, разбира се.
