Пъстър калейдоскоп от 17 истории ни препоръчва сега Ели Алексиева
За книжно изкушен човек като мен дългогодишната ми работа в книжарница е като да те целуне Бог – съчетаваш хоби с любима работа, а с годините през ръцете ти минават хиляди книги и всеки път, когато някоя от тях опари пръстите ти, настани се в сърцето ти и се загнезди в ума ти, ти се чувстваш щастлив и искаш да я споделиш с приятели и читатели.
Такава книга за мен е „За бавното живеене и насладата от живота“ на Светлозар Желев и издателство Колибри. Появи се в книжарниците в изключително подходящ момент – във време на пандемия, когато бясно препускащият наш живот беше стопиран от невиждан и нечуван вирус.
Книгата е един пъстър калейдоскоп от 17 истории на различни автори, обединени от вкуса към живота и изкуството да му се наслаждаваш. Темата е изключително новаторска, подценявана до сега, но доказала се като много важна точно в наши дни. Бавното живеене е в стила, в клетките на човек – то е осъзнато живеене, внимателно присъствие – тук и сега, точно в този момент, бавното живеене е 24 часа на ден.
Можем да сравним тази книга със скандинавската хюга, с люка , с финландското сису и японския икигай, но на мен лично тя ми прилича на Дом, в който се връщаш с любов, една чудесна стара къща с много стаи, до една уютни, но всяка различна със своя стил и чар. В едната те чака Любен Дилов–син – малко циничен, но винаги в десятката, спираш при Георги Господинов – шестица плюс, влизаш при Иво Иванов – супер, може би най-доброто и най по темата, с най-новаторска гледна точка, продължаваш към Христо Блажев – книжно и много четивно, не подминаваш и Неделя Щонова – искрено и много лично. На входната врата – и на влизане и на тръгване, пред теб е самият Светльо Желев:
„Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота. Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така.“
„За бавното живеене и насладата от живота“ на Светлозар Желев се чете, препрочита, подарява, върви както с чаша розе, така и с мирис на прясно окосена трева в юлска утрин, а когато си с нея, нейде из главата ти звучи и Стефан Вълдобрев с неговата чудесна песен:
„По- полека, по- полека…Забави, забави…“