Лира Литературно-рекламна Агенция
„50 нюанса сиво” на Средновековието излиза още през 13. в.
Името на четивото е „Роман за Розата”, като е създадено от френския поет Гийом дьо Лорис. Самата творба е в стихове и пълна с алегории. Интересното е, че 40 години по-късно колега на Лорис решил да я допише. Жан дьо Мон обаче поразвалил добрия тон на Лорис и вместо да продължи да превъзнася любовта, я превръща в посмешище с помощта на цинични и непристойни подмятания.
„Роман за Розата” описва житейските странствания на млад рицар, който се озовава в прекрасна градина. Поразен от стрелата на Амур, той изпитва любов към пъпката на една роза, но се появяват Приветливостта, Опасността и Злоезичието, които се опитват да го вразумят – всяка по своя начин. Въпреки изтънчения стил, в творбата се явяват и някои еротични символи и сравнения. Точно заради тях „Роман за Розата” се сдобил с голяма слава и интереса на грамотните по онова време. Може да се каже, че породил и първата литературна критика – на Кристина дьо Пизан, смятана за първата жена-писател във френската история. Според нея „Роман за Розата” окарикатурявал жените и вулгаризирал образа им.
После Жан дьо Мон, както казахме, разширил книгата, като включил доста неприлични пасажи, посветени на манастирските порядки и безбрачието. Злъчни нападки имало и към жените и брака като такъв.
„Роман за Розата“ бил замислен като кодекс на благородната любов, но в крайна сметка остава в историята като доста неприлично четиво
За да стане „Роман за Розата” окончателно легенда, помогнала парижката художничка Жана дьо Монбасон. Нейните рисунки превърнали книгата в рядко срещано еротично зрелище, което красяло тайните кътове на много благороднически библиотеки.
