Начало / Без категория / Руми Райк: „Четях на дъщеря си още преди да се роди!“

Руми Райк: „Четях на дъщеря си още преди да се роди!“

Керамик, катерач, а заедно с това и детски писател ви представяме сега:
  • Руми Райк има 18 книжки за деца
  • Създава и керамични изделия
  • Мечтае за живот на село сред агънца и кокошки

95333149_234969634230481_3202539138741960704_n

– Разлиствам „За животните любими – приказчици в рими” – и ми става весело и слънчево… Как постигаш такова настроение и нужна ли ти е специална нагласа, че да пишеш за деца?

– Никак не се учудвам, че приказчиците са ти повикали слънчевото. Каквото повикало,такова се обадило :) „За животните любими- приказчици в рими“ е специален за мен сборник, моя дългоочаквана 18-а книжна рожба. Настроението е в душата ми, живо и действено, а нагласата е любов. Отдадена съм, затова ми се получава. Когато пиша за деца, се усмихвам. Зная, че по един чудодеен начин тази енергия се предава. Не броя онези изтерзани състояния над черновите, когато дни и нощи редактирам, търся точната дума. Живея в приказката, и приказката живее в мен. Когато създавам приказни герои, наистина ги виждам, чувствам, размишлявам с тях. Беседваме. Понякога правим бели или си мързелуваме на сенчица. Скоро ми проблесна щастливото прозрение, че за 19 години съм причинила десетки хиляди усмивки, скрити зад кориците на прегърнатите ми книги, предизвикала съм още толкова слънчеви зайчета по детските личица. Ще продължа. Сега в главата ми се споглеждат един интересен таралеж, две патета, маймунка-рожденичка и крокодил-добряк,но там им отесня и май ще ги разхождам в книжка. Точно кой май – не мога да кажа.

– Понеже в книжките ти е пълно с животни, ти самата имаш ли си домашен любимец? Кое животно обичаш най-много и има ли някое, което откровено да те притеснява?

– У дома сме в котешкото царство на деликатната принцеса Джайхи и гальовния рицар Феликс. Разбираме се ту на котешки, ту на човешки. Обич е. Семейният съвет отдавна е единодушен, че ще си имаме и куче, но тази стъпка не е на дневен ред още. Засега се радваме на комшийското. Като градски чеда, закопнели за пасторалния уют на българското село, в последните години с моя съпруг инвестираме в селски имоти, садим овошки, цветя, билки. Една от любимите ми мечти е някой ден край нас да щъкат кокошки, петле, пиленца, яренца, зайчета, агънца, пони и мини прасенце. Но засега в единия двор си имаме дървесна жаба, любопитно щурче и срамежлива костенурка. Вдругия се е заселил таралеж, а къртиче извършва подривни дейности. Избрали сме си едно живописно село, а по някаква много забавна и невероятна случайност се оказа, че новата ни къща е на 5 минути от старата… на една и съща улица :) Е, как да не вярвам в чудеса? Обожавам животните. Не мога да си представя живота без котка :) Бих се притеснила да живея на остров с отровни змии.

– Според теб от какво се формира детският вкус, включително и към четенето?

– Семейство, бит, култура, общество, среда, възпитание, образование, епоха. Личният пример е безценен. Каквито и философии и трактовки да разтегна за формирането на детския вкус, няма да са по-обогатяващи от личния пример. Такъв ще споделя. Преди да се роди дъщеря ми, имах вече издадени 6 детски книжки, 2 от тях излязоха в годината на раждането ѝ. Аз ѝ ги четях, още докато беше в корема ми, нямах търпение да ги чуе. Като се роди, продължихме с опознаването на вълшебния свят. Вечер ѝ четях или съчинявах приказка. Тя също се включваше. Често се получаваше забавно. Много идеи ми се родиха така. Измислях и песнички. Насърчавах я да открива себе си, да рисува, да играе, да мечтае, да е независима. Ето така се формира детският вкус. С много грижа, любов и внимание. В дом с книги и четящи хора. Децата обичат да избират модели на подражание. Вкусът им често се мени, минава време, докато слегне в по-осъзната форма. Разбира се, за да бъде този вкус с естетическа стойност, да е градивен, нужни са подкрепа и деликатни напътствия, а не заповеди и нравоучителни родителски монолози.

Познавам родители, изцяло абдикирали от родителските си задължения, за които заповеди като „Написа ли си домашното?“, „Обуй си пантофите веднага!“, „Ето ти пет лева джобни“ изчерпват арсенала от грижи

– Ти самата си изтъкана от често противоположни интереси – хем си богослов, хем мениджър, също грънчар, пък и катерач беше… Кое е най-важното начало в теб?

– Противоположни са, но не противоречиви. При едно по-близко докосване до изследователската ми същност се усеща балансът и хармонично съжителство на четирите стихии в мен. Разнообразните ми занимания  са духовни пътеки, преоткриване. Едни са хоби, други – професия. Бивши катерачи няма, любов завинаги е. Отдавна не съм катерила по-екстремно, катеря рядко, без героични снимки, предимно спортни турове. Тази година получих за подарък алпийско въже, два карабинера и самохват. Досещаш се какво означава подобен дар, нали. Един от любимите ми катерачни обекти, Бряновщица, е много близо до вилата ми. По професия съм керамик, не грънчар. И докато преди 13 години все още бях търсещ стила си новобранец, то вече съм „изпечен“ на високи градуси майстор :) Хобито отдавна се превърна в професия, имам си своите малки тайни и чалъми, стилът ми e разпознаваем. Мои произведения са пръснати по всички краища на света. Сега съм наблегнала повече на накити и кукерски маски, сувенири уникати. Нямам най-важно начало, защото не смятам никое за маловажно. Имам сертификат за инструктор по степ аеробика и аеробика, карам велосипед и се грижа за физическата си форма, не само за душевния мир. Не съм хаотичен експериментатор, захвана ли се с нещо, довеждам нещата до желаното от мен развитие. Все пак, имам едно топло усещане, че моите книги са посланието, богатството, което ще оставя след себе си.

– Като продължение на предишния въпрос – казва се, че всеки има един Еверест за покоряване в живота. Кой е твоят?

– Еверест не е от любимите върхове на много от нас, катерачите. Мистичният ореол и гордото величие си ги има, но всичките тези боклуци и комерсиални експедиции… не е добре. Думата покоряване не е с добра вибрация. Планината не може да бъде покорена, може да те допусне да ѝ се насладиш с уважение. А може и да не те допусне. Нищо не желая да покорявам в живота. Следвам сърцето, целите и мечтите си. Като страстен пътешественик всяка година сбъдвам своя мечта да посетя за първи път някоя дестинация. Тази е по-сложно, но пък имам време да позапълня пътешественическия си блог, да си картотекирам книгите, да си разпределя библиотеките, да довърша един свой по-обемен труд, върху който работя от 6 месеца и е извън обсега на детската литература. Имам житейски върхове, но не се интересувам от надморската им височина. Най-високите не са най-трудните за изкачване. Самата аз съм скала, може би виолетово-розова на цвят. Понякога зелена. Не стъпвам в някакви матрици на безпогрешност, хубаво ми е и в движение, и в покой, не робувам на статукво и стереотипи. Безспорно, семейството ми е моето най-голямо богатство. Богатството е в мислите ми и душата, във всички онези прекрасни неща, които не се купуват с пари.

Когато пиша за деца, се усмихвам. Зная, че по един чудодеен начин тази енергия се предава

Rumi

– Имаш ли си любими детски книги, които си готова и сега да разтвориш? И изобщо, кое определя според теб майсторството в създаването на детска литература?

– Безброй са. Чета детски книги не само от професионален интерес, а защото наистина ме изпълват. Много често разлиствам детски книги. Имам библиотека само с детска литература. Имам си рафтове, подредени с книги по тематика. Толкова ми е хубаво да се заровя в книгите, че и аз като баща ми понякога дори по цвят и дебелина си ги подреждам. Майсторството е пълноводие от картини, образи, идеи, които да нарисуваш с думи. Послание, което да облечеш внимателно, да се съобразиш с аудиторията, с възрастовата категория, за която пишеш, да не допускаш грешки, да не стъкмяваш рими, да не забравяш, че не си по-голям от дете, да пазиш детето в себе си. Майсторството е да се вживееш и много, много да се трудиш да изградиш таланта си. Майсторството изисква преди да седнеш да пишеш, много да си прочел. Изисква да си дълбочинен изследовател и внимателен психолог, да си леко щур и самобитен. Майсторството е да си любопитен и любознателен, многообразен, да познаваш добре лингвистиката, стилистиката, литературните похвати. Не е нужно да си безгрешен в правописа и пунктуацията – това са допустими грешки, лесно поправими от добър коректор. Майсторът не е безгрешен. Ако се помисли за такъв – не е майстор. Майсторството е магия, която лесно можеш да развалиш, ако твърде много си повярваш. Не е добро и да се подценяваш. Чувствителност, дух, фантазия. Майсторството е изострени сетива и умело жонглиране с всичко онова, което изброих по-горе. И още много е.

– Ако те помоля да изброиш пет вечни детски книги, които ще са те?

– Много повече от пет са. Има много даровити съвременни автори, от всички държави по света. Следя и се интересувам от развитието на книжния пазар, обичам да откривам нови имена. Като малка, освен всичко българско, обичах да чета приключенските книги на Майн Рид, Емилио Салгари, Джек Лондон. С наслада се потапях в света на Джани Родари, Ерих Кестнер, Алън Милн, Ръдиард Кинплинг, Астрид Линдгрен, Оскар Уайлд и много, много други.

Прочела съм хиляди детски книги, коя от коя по-хубава. Уважавам и българските, и чуждестранните класици

– Променят ли се децата? По-различни ли са малките, които сега посягат към книгите?

– Променят се, да – всеки месец, всяка година. После неминуемо стават възрастни. Променят се през вековете. Децата отначало си приличат. На някои от тях им се налага да пораснат бързо, а други растат по-бавно, до последно стискат детството в ръце. Разнообразни са като цветята и дърветата, като птиците и животните. Времената винаги са интересни. Технологиите, които са навлезли в нашия динамичен век, ни направиха малко мързеливи, защото всяка информация ни е достъпна. Никой виртуален урок не може да замени класната стая и общуването. Но ето че сега се налага. Нямам притеснения, че децата ще престанат да посягат към книгите.

– А ако те помоля сега за някое детско стихче, посветено на коронавируса, ще ни съчиниш ли?

– О, моля те, не ми го причинявай :) Не ме вдъхновяват вируси. Наслушах се и начетох на достатъчно глуповати песни и стихчета по темата, нямам желание да се включвам в хора. Може да е коронован, но да не си въобразява, че е толкова важен, за да му посветя стихче. Само бих му казала: Чичко Ковид-19, опомни се, осъзнай се. Сваляй грозната корона, че ще ти смачкам фасона :) По-скоро искам да поздравя читателите с мое детско стихотворение от книжката ми „Моето другарче азбукарче“, което е и моят поздрав към всички самоотвержени лекари по света.

Лекар

Имам си мечта голяма,
да съм лекар като мама –
да лекувам всички хора,
без почивка, без умора.
Мама е добра и нежна,
в работата е прилежна.
Хората я уважават,
болните ѝ здрави стават.
А престилката ѝ бяла
свети като огледало…
Слагам я, и в този час,
малък лекар ставам аз.

Интервю на Краси Проданов

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

Kniha1

Пет книги, които ще разширят погледа ни към реалността

Връщат посоката и желанието за живот Има книги, които говорят за морала – и други, …