Начало / Читателски дневник / Ваня Хинкова: Четенето спасява, както любовта

Ваня Хинкова: Четенето спасява, както любовта

Книжарят на „Хеликон“ препоръчва пет любими

34560297_869474963241651_1469965845684813824_o

Настъпиха тежки времена на самоизолация. Времена, които принудително ни отдалечават от другите, но пък ни дават шанс да се сближим повече със самите себе си. Това е пътуване, което навярно щеше да бъде тежко за мнозина, ако не бяха книгите, филмите и изобщо всички форми на изкуство, които ни спасяват от черните мисли за края на света. Работата на книжаря е благословена – всеки ден той се среща с нови приятели (книги и хора). И ако днес, поради наложената карантина, сме принудени да стоим малко по-далеч от хората, то книгите си остават до нас. Само на една ръка разстояние. Малки спасителни пояси. Точно тях искам да споделя с Вас!

160314_b НОЩ В ЛИСАБОН, Ерих Мария Ремарк (Фама, 2011)

1942-а, пристанището на Лисабон. По повелите на съдбата, двама непознати мъже се срещат случайно и прекарват заедно една-единствена нощ, в която всеки разказва на другия историята на живота си. Трагична история за любов и мрак на фона на една загиваща Европа. Мисля, че никой не може да пише толкова поетично и красиво за любовта и смъртта, както го прави Ремарк.

„Вече цяла седмица се намирах в Лисабон и все още не бях свикнал с ведрата, безгрижна светлина на този град. Там, откъдето идвах, градовете чернееха нощем като рудници и един фенер в тъмнината бе по-опасен от чумата в средновековието. Аз идвах от Европа на двадесетото столетие…“

(НЕ)ВЪЗМОЖНИЯТ АДОЛФ, Ерик-Еманюел Шмит (Леге Артис, 2018)

На 8 октомври 1908 г. един свит и неуверен младеж е скъсан на изпита за прием във Виенската академия за 215919_bизящни изкуства. Това наглед дребно събитие ще преобърне хода на световната история, ще доведе до появата на зловещия Трети райх и до избиването на милиони хора в нацистките концлагери. Разликата между историята и литературата е, че литературата може да си измисля и тук писателят се заиграва със своето и нашето въображение, казвайки: “А какво би станало, ако… на 8 октомври 1908 г. един свит и неуверен младеж беше издържал успешно приемния изпит? Щеше ли да се роди художникът Адолф, вместо чудовището Хитлер?“. Потърсете отговора на този въпрос в книгата. За себе си знам само едно – сигурна съм, че днес светът щеше да бъде друг, ако се беше сбъднало това „ако“.

“Току-що за първи път бе открил опасната привилегия, която щеше да ръководи целия му живот: артистът умее да прави мед от всичко, дори от болката. Като всетърсещ, той може да си остане свестен човек или да се превърне в чудовище, което страда и кара другите да страдат, за облага на своето изкуство. По кой ли път щеше да поеме Адолф?”

 АРХИПЕЛАГЪТ НА ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ, Андрей Макин (Леге Артис, 2019)

222043_b1952 година, група войници са изпратени да хванат неизвестен беглец от лагерите. Започва ожесточено преследване из безбрежните полета на руската тайга, което постепенно се превръща в зловеща игра на котка и мишка (но игра,  в която не се знае кой всъщност е котката и кой – мишката). И точно когато наближава логичният финал… Спирам дотук. Малко преди момента, в който разбрах, че държа в ръце една от най-красивите книги за любовта, които съм чела някога, без изобщо да е любовна книга. Първият ми досег с Макин, който казва в едно свое интервю: „Аз обаче се опитвам сред грозотата да улавям миговете на духа, красотата и човешката съпротива”. Със сигурност няма да остане последен.

НО И АЗ, Делфин дьо Виган (Колибри, 2020)

„– Мислиш ли, че има родители, които не обичат децата си?
– Не знам, Зрънце. Не вярвам. Мисля, че винаги е по-сложно.“

На този въпрос търсят отговор 18-годишната Но, за която улицата е дом, 17-годишният Люка, който живее в просторен апартамент в 222610_bсърцето на Париж, но изоставен от своите родители, и 13-годишната Лу Бертиняк, която също има защитата на четири стени, но отчаяно копнее за закрилата на семейство, което да я забелязва и обича. Порастването боли. Може ли любовта да спасява? Отговорът е някъде тук, между тези 250 страници, които се четат на един дъх.

ТРЕВОЖНИ ХОРА, Фредрик Бакман (Сиела, 2019)

221724_bНакрая искам да завърша с един чудесен цитат от последната книга на Фредерик Бакман – абсурдна трагикомедия, в която смях и тъга се преплитат в кълбо от премеждия на група хора, „жертви“ на неосъществен банков обир. Тези заложници на съдбата, които толкова много приличат на всички нас в тревогите, болките и копнежите си, накрая разбират, че единственото спасение е…  Прочетете и ще разберете!

„Това е силата на литературата, разбирате ли, книгите могат да бъдат като малки любовни писма между хората, които могат да обяснят собствените си чувства единствено като посочат нечии други.“

Повярвайте ми, четенето също може да спасява, както го прави любовта. А книгите са най-доброто лекарство срещу скука и самота!

До 20 хил. заглавия с отстъпка до 20% ви очакват във виртуалния „Хеликон“
Ваня Хинкова може да срещнете, когато отвори русенският „Хеликон“

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

The-Best-New-Books-to-Add-to-Your-September-Reading-List

Септември е за влюбените в книгите

Малък празник ще е този месец с Недялко Славов, Анди Андрюс, Елена Феранте Често тъжим …