Лира Литературно-рекламна Агенция
Предлагаме ви сборник за хора с чувство за дисциплина и отдаденост
„Писмо за Гарсия и други истории“ е създаден от Елберт Хъбард – американски предприемач, писател, издател, философ, въобще многопосочна, колоритна личност от миналото столетие.
Почти на прага на 20. век, през 1899-а, той пише „Писмо за Гарсия“ като есе за периодично издание. След публикуването му толкова се харесало, че започнали да го търсят хора от всякакви националности. Преди да се превърне в книга с притчи за личностно развитие, „Писмо за Гарсия“ разказва за млад войник на име Роуан, по време на Испано-американската война. Младежът трябвало да предаде послание за някой си Гарсия – водач на кубинското въстание, който пък се опитвал да свали испанците. Без да подлага на съмнение целта на задачата и да се пазари спешно ли трябва да я изпълни, какъв по дяволите е този Гарсия, или да наднича в съдържанието на писмото, Роуан направо го взел и го занесъл.
Общо 23 истории в книгата на Елберт Хъбард (изд. Skyprint, превод Марин Загорчев, 152 стр.) описват подобни примери за хора, на които може да се разчита по всяко време, особено щом моментът го изисква.
Те могат да ни послужат днес, когато заради COVID -19 трябва да спазваме правила и ограничения, да развием стриктни навици за хигиена и дистанция. За мнозина са цяло изпитание, но от тях зависи да опазим живот – своя и на нашите близки. С риск да породи вътрешен бунт и съпротива срещу социалния ред в момента – защо ми е да се жертвам, или тъпо да се подчинявам, тази книга казва неща, които вдъхват решимост.
Ами ако е въпрос не на унижение, а на самосъхранение? Просто го направи, като проява на собствената ти воля.
Ще цитираме част от есето „Писмо за Гарсия“ на Елберт Хъбард:
„Всеки, който някога се е захващал с работа, изискваща участието на много хора, е имал моменти, когато се е удивлявал от глупостта на средностатистическия човек – от неспособността или нежеланието му да се концентрира върху дадена задача и да я изпълни. Разсеяното мотаене, глупавото невнимание, разпасаното безразличие и половинчатата работа изглежда са норма в наши дни и никой не може да успее освен ако с камшик и тояга, със заплаха, принуда или подкуп не накара някого да си свърши работата.“
