Начало / Свят / Панаирът на книгата в Брюксел се провежда въпреки коронавируса

Панаирът на книгата в Брюксел се провежда въпреки коронавируса

В изложението се включи и българско издателство

89518951_203440334077199_7801677637847351296_n

Париж, Лондон и Лайпциг отменят книжните си събития заради опасността от коронавируса. В Брюксел бе засегната работата на европейските институции. Европейският парламент отмени сесията си в Страсбург, а в събота сутринта се събудихме с новината, че случаите на заразени в Белгия вече са 170. Брюкселският панаир на книгата обаче се провежда по план от 5 до 8 март. В цифри панаирът изглежда така: 500 издателства, 250 изложители, 1200 срещи с писатели и сесии за автографи, 315 срещи, представления и дебати, както и над 70 хил. посетители.

Всяка година панаирът в Брюксел поставя акцент върху някоя чужда литература. През 2020-а това е мароканската литература. 9% от населението на Брюксел има марокански корени и тазгодишното издание е посветено на тази страна от Магреб. В мароканския павилион се срещнахме с 15 автори от тази страна, за да чуем за актуалните тенденции в художествената литература на Мароко, вдъхновението, почерпено от берберските корени, мястото на жените в исляма, миграцията, филмовите адаптации на литературни текстове и още, и още. Съвременната мароканска литература продължава да търси себе си, но се отваря все повече към теми като мястото на жените в обществото и човешките права.

89032296_2707853522595794_68397654836510720_n

Лейла Слимани е една от почетните гостенки на панаира. Френско-мароканската писателка е автор на три романа – „Нежна песен“ (носител на наградата „Гонкур„), „В градината на змея“, които вече са бестселъри и са преведени на български, и на „Страната на другите“. На панаира тя сподели за борбата на мароканските жени да заемат място в историята и в обществото и за спомените си от родната земя.

Звездата на съвременната италианска литература Алесандро Барико е друг почетен гост на панаира. Той представи на публиката последното си есе за дигиталната революция, променила завинаги начина ни на мислене и начина ни на живот, трансформация, която може да бъде сравнена с други повратни точка в историята на човечеството като Просвещението или Ренесанса. В своята книга „Играта“ той поставя въпроса дали не рискуваме да загубим човешката си същност в хода на дигиталната революция.

89346803_1254884248184655_3208897386852122624_n

Най-белгийската от всички форми на изкуство – комиксът, присъства неизменно на много от щандовете. Млади художници и автори на комикси надписваха посвещения за почитатели, наредени на завидно дълги опашки.

Тази година път си пробива и младото издателства на комикси „Драко“, специализирано в жанровете фентъзи и научна фантастика. Най-хитовата им творба е „Артилеристките“ (Les Artilleuses). Действието се развива през 1911-а в Париж – почти такъв, какъвто е известен от времето на крадеца-джентълмен Арсен Люпен – героят на Морис Льоблан, и престъпника-гений Фантомас, но в този Париж живеят феи, чародейци и гноми. Тази история е едва еднотомна до момента, но по всичко личи, че ще остави следа в белгийските фентъзи и крими комикси.

89034604_524378971816979_7345478632711651328_n

Българската следа на това издание на панаира е издателство „Еличка“, които свързват българската и френскоезичната култура и издават на френски кокетни и прекрасно илюстрирани детски книжки от български автори.

Въпреки страха от зараза този литературен салон се радваше на много посетители, а времето ще ни покаже дали не е трябвало да бъде отменен.

От мястото на събитието в текст и снимки: Рада Ганкова

Прочетете още

2020-03-24_11-07-56_503

Пражкото книжно изложение също стана жертва на COVID-19

Литературното събитие е отложено за есента Новите дати са в първата половина на октомври, като …