Лира Литературно-рекламна Агенция
Подбираме ги по специален повод – 142 години от Освобождението
Има стойности, които остават неизменни през тези 142 години. Интересното е, че ги задават именно книгите. Всяка нация е толкова богата, колкото е голямо духовното ѝ богатство. Важи с пълна сила и за нашата… А духът се запечатва именно от книгите. Ето пет, които помагат да вярваме, да носим в сърцата си надежда, просто да сме българи.
„Под игото” – първенството заслужено ѝ принадлежи, защото книгата е новаторска в много отношения. Може да се каже, че точно „Под игото” отваря вратата към българската литература и прави възможно да се появят следващи значими произведения. Че е жива и актуална, доказват и непрекъснатите брожения около романа на Вазов; било то заради пренаписването му на шльокавица или пък осъвременяването му.
„Български хроники” – поставяме я втора, защото Стефан Цанев рисува в многотомника си именно една България на духа, преживяното и мечтаното се сливат по страниците, за да се роди страната ни като от романтичните представи на нашите предшественици. Така че писателят се явява хроникьор и на сбъднатото, но и на неслучилото се. Ненапразно „Български хроники” получи и наградата „Христо Г. Данов” за цялостен принос към българската книжнина.
„Васил Левски. Отвъд митовете, легендите и заблудите” – Левски е вечна тема в хронологията на свободата ни. Способността на един народ да създава митове е доказателството, че може да мечтае, пък и да желае промяна към доброто. Какво е обаче Левски отвъд митовете, задава простичък въпрос авторът на писанието Иван Лалев. Дългогодишен директор на Историческия музей в Ловеч, той борави изключително внимателно с фактите, за да стигне до извода, че цялата картина, върху която се основава представата ни за Апостола, е доста привлекателна, но малко научна.
„50-те светини, пред които се прекланя всеки българин” – хареса ни енциклопедичната осанка на сборника, който даже няма посочен автор, но пък радва с пъстротата и българщината си. Ясно е, че всеки вижда България по свой начин, но по страниците тук са събрани накуп точно онези ключови понятия – места, паметници, реликви, които са оформили българското в съзнанието ни. Книгата може да се приеме и като своеобразен тест доколко сме на „ти“ с Родината. Доколко я познаваме.
„Думам ти щерко. Български празници и обичаи” – финалът на нашата кратка селекция ни отвежда към корените. Историческите събития трайно се вписват в летоброенето, но българщината всъщност се основава на нещо много по-дълбоко и прастаро. Ще го откриете в народния календар, който възстановява пред очите ни Анелия Овнарска-Милушева. Самата тя е интересна като съдба – и фолклорна певица, и модератор на тема българска народна вяра, но в същото време докторант в специалността Етнология. Значи може да вярваме, че картинката, която създава, е автентична.
