Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите помагат котката да е на пиедестал
Световния ѝ ден отбелязваме днес – 1 март. Статистиката сочи, че през 2014 г. в YouTube са били качени над 2 млн. видеоклипа с котки, събрали над 26 млрд. гледания – интерес, засенчващ всички останали категории в тази платформа. „Котка” е сред най-търсените ключови думи във виртуалната мрежа и закономерно е получила прозвището „неофициален талисман на Интернет”.
Котката е третирана като пазител на дома и лечител чак до Средновековието, когато образът ѝ придобива негативна окраска. В ориенталския и европейския фолклор започват да се срещат както добри, така и лоши котки. Мистичните и магическите способности на котките в китайската култура носят не само добро, а и зло. В легендите за крал Артур и в славянския фолклор се появяват котки-чудовища, които се превръщат във вещици и след това отново придобиват котешки облик.
През 19. и 20. век котките затвърждават окончателно позитивния си имидж, на тях гледат като на забавни, мъдри, потайни и самостоятелни същества. Котките започват да се появяват като главни или второстепенни персонажи в детските песнички и литературата („Котаракът в чизми“, „Котаракът Мур” на Е.Т.А. Хофман и др.). Прочути писатели като Чарлз Дикенс, Луис Карол, Едгар Алън По, Шарл Бодлер, Михаил Булгаков, Т.С. Елиът и Джеймс Джойс притежават котки и пишат за тях. Дикенс дори позволявал на една от котките си да се разхожда по бюрото му и да изгасява свещта, ако задреме след уморителната работа по романите си.
Котките присъстват не само в литературата, но и в изобразителното изкуство, и то в разнообразни роли. Според изследователи, цитирани от Подховник, в картините с религиозно съдържание фигурират библейски и евангелски котки, котки-светци и котки-бойци от религиозните войни. В светските платна „добри” и „лоши” котки са част от емблеми, народни умотворения, хумористични сценки и вълшебства, и отново шестват котки с оръжие в ръка (по-точно в лапа). Полът на котката също е натоварен със значение – женските обикновено са свързани с магьосничество, метаморфоза, тайнственост и сексуалност, докато котараците са принизени до тарикати или шутовски фигури.
От 1850 година нататък котешките картини и портрети добиват популярност. Огромна заслуга за това има фотографът от Брайтън Хари Пойнтър (1822-1889), прочул се с картичките-фотографии (carte-de-visite) на домашните си котки. Смятат го за вдъхновител на котешките меме от епохата на интернет.
Хари Пойнтър – фотограф от по-миналия век, изиграва ключова роля, та котките да са фейсбук-звезди и днес
Лечебната сила на котките отдавна е факт в медицината. Изследвания са установили, че котешкото мъркане при галене стимулира отделянето на серотонин и ендорфини, които действат успокояващо, намалявайки нивата на хормоните на стреса и тревожността. Известно е също, че кардиолозите препоръчват на хората със сърдечни проблеми обезателно да си вземат котка у дома.
Най-прочутите котки-публични фигури са Grumpy Cat с 8,5 милиона лайка, Nyan Cat с почти 4,9 милиона лайка, Lil Bub с 2,7 милиона лайка и Henri le Chat Noir със 175 хил. лайка. За сравнение най-известната българска котка и блогър на 2017 г. – Котаракът Румен – събира във фейсбук страницата си 39 700 лайка – добро постижение за малък народ и език.
Гръмпи Кет (в превод Сърдитата котка) стана популярна в Интернет през 2012 г., когато снимки на нейното кисело изражение се появиха в Мрежата. Според стопанката ѝ Табата Бундесен, женската котка-мелез с истинско име Сос Тартар дължи гримасата си на котешка недоразвитост (dwarfism) и лоша кръстоска. Но парадоксално, попадайки в интернет-компанията на толкова красиви и сладки котки, Гръмпи Кет ги изпревари значително по популярност. Тя пътуваше по света, специален гост бе на различни изложения и събития, появяваше се пред телевизионните камери, а през 2014 г. дори бе звезда в свой собствен коледен филм. През 2015 г. в музея на Мадам Тюсо в Сан Франциско бе поставена нейна восъчна фигура. Профилът й в инстаграм има повече от 2 млн. последователи. Всички те вероятно са се натъжили, когато Гръмпи Кет почина на 7-годишна възраст след усложнения при възпаление на уринарния тракт на 14 май 2019 г. Въпреки намусената си физиономия, котката от Аризона помогна на милиони хора да се усмихнат.
Сайтът на Котаракът Румен обаче се отличава от повечето подобни англоезични сайтове с художественото майсторство на разказвача на историите в блога, споделяни уж от Котаракът Румен, представител на породата британска късокосместа, и спътника му – рижият котарак Златин Разсадников.
Вместо пасивен обект на меме-колажи, Котаракът Румен е духовит субект-коментатор на действителността, човешките слабости и котешките достойнства. Като маска на авторското „аз” на стопанката си Наталия Атанасова, която нарича снизходително Ч.Т. (чистач на тоалетната), котаракът с характер ни разсмива и тласка към размисъл с текстовете в блога и фейсбук страницата си. Езикът на разказвача в тях е български LOLspeak от висша проба, в него играта на думи е доведена до съвършенство (как да не се развеселиш от „мяуко” вместо „малко”, „Вимето на Овца” вместо „В името на Отца”).
В съвременната литература много известен е уличният котарак Боб, за него има написани три книги, като е създаден и игрален филм. Накратко, това е разкошен, оранжев котарак, който се оказва буквално спасител за наркозависимия Джеймс Боуен. Двамата стават толкова добри приятели, че са неразделни и Боб натрупва такава популярност, че негови фенове се надпреварват да му правят клипчета, които качват в YouTube или възрастни дами плетат шалчета и пуловерчета, които му подаряват.
Ето още няколко котешки сюжета от книгите
„Автентичната котка” на Тери Пратчет е специално за коткогледачите и е като курс по опознаване особеностите на любимците. Пълна с типичния за Тери Пратчет хумор, тя прилича донякъде на създадените доста по-късно анимации „Котката на Саймън”.
„Милион снежни котки” е вдъхновяващ бележник, който ще оживява с всяка оцветена страница. Може да пишете, да рисувате… просто да се забавлявате, като така се обграждате с любимото мъркащо все повече и повече.
„Котките” на Т. С. Елиът са легенди много преди да се роди нашият Румен. Практическият наръчник на Стария опосум събира цяло котешко общество, като стиховете, създадени през 1939-а, вдъхновяват и Уебър да напише славния си мюзикъл.
