18 януари е… професионалният им празник
Поне на теория, януари е месецът на снега – а как изглеждат нещата на практика, това вече е друга тема. Във всеки случай в януарския календар откриваме и такъв мил празник като Световен ден на снежния човек. Струва си да го отпразнуваме, пък макар и на книга, но искрено си пожелаваме – на всяко дете го пожелаваме, да си има съвсем истински снежен човек, от сняг и лед, тъй да се каже…
Един немец е измислил празника – Корнелиус Граетц се сетил, че метлата на снежния човек прилича на единица, а самото му тяло пък на осмица, и оттам 18 януари. Официалният празник на тези същества, които поне в приказките наистина съществуват.
Между другото, има и книга, посветена на историята на снежните човеци, написана от Боб Екстайн. Шест години прави проучвания американецът, за да я създаде. Още от средата на 15 в. пък във Франция се провежда и снежен фестивал.
Един рекорд – пак в Щатите, е направен най-големият снежен човек на света. Висок е повече от 37 метра и е създаден в чест на сенатор Олимпия Сноу.
Сега, с цялото това безснежие, се чудим как на някого не му е хрумнало да прави семинари за изработване на снежни хора.
Иначе, както и подсказахме, разбираемо, снежните човеци в наше време се срещат най-вече в детските книги – Дръндьото например има богат опит с тях. Една от книгите в поредицата се казва „Дневникът на един дръндьо в плен на снега”, наскоро пък излезе и най-новата, „Снегояд”.
Снегояденето всъщност вече е опасно, защото води до гърлобол, но да не сменяме темата…
Ето няколко снежни заглавия от „Хеликон” – че да си направим един такъв книжен снежен човек. Направо класика е „Сняг” на Орхан Памук – действието се развива в затрупаното от сняг мистериозно градче Карс.
Или пък „Сняг вали” – един от авторите е Джон Грийн, а по страниците има три прекрасни романтични зимни истории.
И още нещо снежно в „Хеликон” – вълнуващата „Мумин и първият сняг”, за да се влюби всяко дете в книгите…
Какво можем да си пожелаем освен именно сняг – сняг и хубава книга!