Лира Литературно-рекламна Агенция
Фантастът е роден точно преди век
Писателят е създал стотици книги в различни жанрове, но най-голяма слава му носят разказите, посветени на роботите, и обширната сага „Фондацията“. Роден в еврейско семейство в Съветска Русия, отрано тръгва на път. Но вместо през галактиките, към САЩ, където емигрират родителите му.
Айзък Азимов остава в историята и като автор на трите закони на роботиката. Формулира правилата за това как да се държат изкуствените хора през 1942 г в разказа Runaround.
„Роботът няма право да вреди на човека или с действията си да допусне на човек да бъде навредено. Роботът трябва да се подчинява на заповедите на човека, с изключение на случаите, когато тези заповеди са в противоречие с първия закон. Роботът трябва да пази сам себе си от унищожение, с изключение на случаите, когато това е в противоречие с първия или втория закон.“
Към историите, посветени на роботите, Айзък Азимов добавя и серията „Фондацията“, посветена на Галактическата империя. Писателят формулира по-късно и нулев закон, който се появява в „Роботите и Империята“. Според него роботът няма право да вреди на човечеството, нито пък трябва да позволява това. Именно този закон почитателите на писателя приемат с резерв, защото според него роботите имат задължение да пазят цялото човечество за сметка на отделния индивид.
В същото време Айзък Азимов е университетски преподавател – специалността му в Бостънския университет е биохимия. Рожденото име на писатея е Исак Озимов, като на бял свят се появява в селце, наречено Петровичи на стотина километра от Смоленск. Парадоксалното е, че рожденият му ден всъщност е измислен. Сам признава в своята автобиография, че датата на раждане е безвъзвратно загубена заради смяната на календарите и факта, че родителите му ползвали и еврейско летоброене. Определя обаче именно 2 януари за свой рожден ден.
Разказва също така, че не помни нищо от Русия – самият той ползва цял живот английски и иврит. Не го приели медицина, както мечтаели родителите му, и започва да учи химия. Пише още като тийнейджър и вижда първа публикация на свой разказ, когато е на 19. Ментор по това време му е редакторът на сп. Astounding Science Fiction, който търпеливо изчиствал стила му и връщал написаното обратно на момчето. Но дебютната публикация идва отдругаде – от сп. Amazing Stories.
Най-голямо влияние върху младото момче оказва Джон Кембъл, който стои в основата на феномена „Златен век на научната фантастика“. Самият Айзък Азимов споделя, че биографията на Едисон била онази, която го запалила изобщо да отвори вратата на технологиите и бъдещето.
Самият златен век на фантастиката пък изразявал търсенията на цяла плеяда писатели по отношение на развитието на човечеството и цивилизацията. Дълги години обаче Айзък Азимов се посвещава и на книги, които популяризират историята и науката. Към прозата се връща през 80-те. За жалост през 1983 г. е заразен с вируса на ХИВ при кръвопреливане. Така си отива от света ни през 1992 г. на 72. Година по-късно излиза последната му книга – „Битката за Фондацията“.
От книгите на писателя се раждат и прекрасни филми – например „Двестагодишен човек“ с Робин Уилямс, излязъл на голям екран през 1999-а, или пък „Аз, роботът“ с Уил Смит от 2004-а.
Айзък Азимов оставя и две деца. Всъщност и много идеи – идеи от книгите, които описват смело света ни.
