Авторът на „Лолита“ създал и първата на руски
Съвременната история на кръстословиците започва през 1913-а. В средата на декември „Ню Йорк Уърлд“ публикува странен квадрат, провокиращ читателите да проверят знанията си. В следващото десетилетие кръстословиците така се разпространили, че станало немислимо някое издание да излиза, без да им отдели място. През 1924-а на пазара се появява и първата книга, съставена само от ребуси и кръстословици. С тираж от 750 хил. броя, тя се превръща в… най-продаваното издание, откакто се води някаква статистика.
Почти 40 години по-късно – през 1963-а, археолозите откриват нещо, което малко обърква летоброенето на кръстословиците. В Помпей е открит магически квадрат, за който всеки наш съвременник би казал, че е именно кръстословица. Находката, която се датира на 79 г. пр. Хр., съдържа няколко еднакви в двете посоки думи. Обяснението на учените е, че изпълнява култ за привличане на щастие и късмет.
Британците също имат претенции, че са създатели на кръстословиците. Причината е в това, че „Таймс“ публикувал нещо подобно още в средата на по-миналия век.
Парадоксално, и южноафриканците твърдят, че са измислили кръстословиците. Преписват ги на Вили Орвил – докато излежавал присъдата си в затвора, той драскал различни думи по пода, като после ги преписвал на хартия и пишел гатанка за всяка от тези думи. Пращал ги на някой вестник и така на края на присъдата си имал добри спестявания, че да започне нов живот.
Американците обаче преписват първенството на своя Артър Уин, който публикува първата кръстословица именно преди Коледа на 1913-а.
Друг любопитен факт е този, че самият Набоков се запалил по новата мода и създал първите кръстословици на родния си език, които обаче излезли в Германия. На публиката ги представил като „крестословици“, но думата не се наложила в самия СССР, където ребусите и до днес са представяни като „кроссворд“. Но у нас явно преводното слово се е приело добре – по онези времена англицизмите не били така добре посрещани в езика ни, както днес.
В наши дни кръстословиците също се променят – досущ печатните издания. Онлайн вариантите са достатъчно популярни, пък и онлайн речниците за решаването им помагат също много.
Ето още няколко факта за кръстословиците:
» Най-голямата е от 25 970 думи и излиза през 2010 г. в «Русский кроссворд».
» Най-бързо решената кръстословица от „Таймс“ е дело на британеца Ройн Дин през 1970-а – отнема му 3 минути и 45 секунди.
» Най-бавно решената пък отнема на жителка на Фиджи… 34 години. С такова закъснение получава редакцията правилния отговор.
» Съществува Световна федерация на кръстословичния спорт, така че някой ден кръстословиците може да се превърнат и в олимпийски спорт.