Лира Литературно-рекламна Агенция
Простичките моменти на щастие са най-важни, казва писателката
Джени Хейл е американски автор на бестселъри и типична южнячка. Нейните книги създават впечатление за спокоен живот, за семейства, в които понякога се появява мимолетно предизвикателство, като бръчица, дошла да подчертае красотата на любовта и после бързо да изчезне. Затова компанията „Холмарк“ филмира романите на Джени Хейл, а читателите толкова ги харесват, че често можем да ги видим в класациите на „Хеликон“. Решихме да зададем няколко въпроса на авторката, още повече че последната й книга „Всичко започна на Коледа“, звучи съвсем тематично.
– Защо решихте да пишете книги и как протича вашия творчески ден?
– Идеята да пиша книги дойде в зряла възраст, докато четях един роман. Затворих го и си помислих: „И аз мога да напиша нещо такова“. Изглеждаше ми лесно и всичко започна като хоби. Обикновено съм креативна само за няколко часа, преди мозъкът ми да се изпразни от идеи и да имам нужда от презареждане. Затова обикновено разделям деня си на малки „порции“ време. Издателят ми е в Лондон, а аз съм в САЩ, и често се събуждам с пълна поща с имейли. Започвам деня си с тях и след това се захващам с всички дребни детайли от творческия процес. Когато децата ми са на училище и наоколо е тихо, отивам в някое кафене и пиша там. Да речем, пиша 1000 думи на ден или редактирам 4000. После пренасочвам вниманието си към някой пост за блога ми или обмислям други идеи за в бъдеще.
– Имате и летни, и коледни романи, в кой сезон се чувствате по-добре?
– С еднакъв ентусиазъм приемам и двата сезона. Много обичам прехода от уютната домашна атмосфера на коледните романи към свежия въздух и въодушевлението на лятото.
– Използате ли себе си за прототип на вашите героини, как ви хрумна идеята за празник във вила с непознат в романа „Всичко започна на Коледа“?
– Винаги има частица от мен в моите истории, особено в героините ми. Най-често се опитвам да ги създам напълно различни от себе си. Може би те притежават мои характерни маниери или начин на мислене, но персонажите ми си имат своя индивидуалност. Обикновено мисля как да събера героите си на едно място в сюжета и идеята за вилата във „Всичко започна по Коледа“ беше идеална за целта.
– Има ли Коледа в живота ви, която винаги ще помните?
– Не мога да отлича никоя Коледа от спомените си през годините, които са останали у мен на този празник. Правя къщички от джинджифилово тесто (американска традиция за приготвяне на десерти във формата на коледно украсени къщи с тесто с джинджифил – често се провеждат и състезания за най-добра къща). Всяка година ги печем заедно с децата у дома и въпреки че те сега са на 13 и 10, все още очакват всичко с нетърпение. Също традиция ни е да печем сладки, да ходим на кино цялото семейство и да гледаме коледен филм, вземаме си пуканки и се смеем цяла вечер. Това са простички моменти, които обаче никога няма да забравя.
– Знаете ли нещо за България и въобще как празнуват хората на Балканите?
– Преди преподавах английски език на чужденци в държавното училище тук и обожавам да уча за традициите и празниците на други народи. За всичките 18 години, през които бях учител, не съм имала късмета да срещна дете, което идва от България, затова признавам, че не знам как празнувате, но би било удоволствие за мен да ми разкажете!
– Кои книги от световната литература са пример за вас?
– Имам две книги, които стоят на бюрото ми всеки ден – „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин и „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс. Те са ми любими.
