Лира Литературно-рекламна Агенция
Спортният журналист помогна за появата на „Роджър Федерер“ от Рене Щауфер
Любомир Тодоров, казват, е и единственият наш журналист, правил интервю с голямата звезда. Пише за тенис вече четвърт век. Негова е и първата биография на нашия Григор Димитров – „Гордостта на България“. Сега Любомир помогна да се появи и книга за легендата Федерер. Като консултант и редактор повежда и нас на една интересна разходка и по страниците на биографията, и в живота на големия тенисист.
– Разкажете ни малко повече за книгата, класическа биография ли е това, или изненадва с нещо?
– Не бих я нарекъл класическа биография. Авторът Рене Щауфер започва със звездното завръщане на Федерер през 2017 година след проблеми с контузии и претърпяна операция. След това обаче ни връща до самото раждане на тенис гения. Вкарани са доста аналитични моменти, в които Щауфер коментира успехите и неуспехите на Маестрото на корта. Отделено е и място за отношенията му с главните му съперници – Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри. Разказано е доста и за филантропа Федерер, чиято фондация функционира повече от 15 години и помага на деца в Африка. Както и за Роджър като глава на шестчленно семейство.
– Обикновено човек се настройва, че ще научи от такава книга нещо недоизказано досега, някаква тайна… Кое беше вашето откритие по страниците ѝ?
– За мен беше неизвестно по какъв нелеп начин е скъсал менискуса си през 2016 година, заради което претърпява първата операция в дългата си кариера. Федерер се прибрал в хотела си в Мелбърн след загубата от Джокович на полуфинала на Откритото първенство на Австралия. Решил да помогне за къпането на близначките Шарлийн и Майла, в банята направил едно просто движение, което както сам казва е правил милион пъти и… белята станала. Не на корта, не по време на тежка тренировка, а в банята.
– Всъщност откога следите самият вие като журналист Федерер? Какво впечатление имате от него като човек?
– Чух за първи път за него в края на миналия век, когато спечели титлата на „Уимбълдън“ при юношите. Специалистите го обявиха за голям талант. Но му трябваха няколко години, за да успее да се наложи и при мъжете и да спечели първи трофей от Големия шлем през 2003-а, отново в Лондон. Година по-късно имах журналистическия шанс да направя интервю с Роджър за списание „Тенис клуб“. В него той отговаряше пространно на въпросите. Беше скромен и не се имаше за голяма звезда, а като че ли нямаше и очакванията, че ще доминира в световния тенис толкова дълго и ще спечели рекордните 20 титли от Шлема и общо 103 в своята кариера. На живо го видях за първи път през 2012 г. на турнира в Ротердам. Той се забави половин час за пресконференцията и се извини, че е трябвало да раздава автографи и затова е закъснял. Започна да отговаря на английски, след това говори на френски и накрая завърши на родния си швейцарски немски. Беше учтив и усмихнат, въпреки че му се налагаше да отговаря по няколко пъти на едни и същи по смисъл въпроси. След това съм бил на негови пресконференции още няколко пъти – в Ротердам, Лондон и Париж, и винаги е бил вежлив и изчерпателен с медиите. Демонстрира висока класа и в тази област.
Рене беше много любезен, зарадва се искрено, че книгата му ще излезе и на български – нашият превод е един от първите, като изпревари изданията на английски и френски
– Дали Федерер щеше да е толкова силен, ако ги нямаше другите двама големи – Джокович и Надал?
– На това може да се отговори с контравъпрос: „Дали Роджър нямаше да е спечелил вече 30 и повече титли от Големия шлем, ако ги нямаше Ноле и Рафа?“ Смятам, че това съперничество амбицира и тримата да стават все по-добри и да се стремят към съвършенство в тениса.
– Кой е най-трудният момент според вас в кариерата на Федерер?
– Един от тях е 2016-а, която е изпълнена с контузии и разочарования, както и съмнения дали изобщо ще може да се завърне на корта. Много му е било тежко и когато взема решение, едва 14-годишен, да отиде сам в Националния тенис-център на Женевското езеро и е настанен във френскоезично семейство, без да знае и дума френски.
– Имате ли наблюдения върху автора на книгата Рене Щауфер? Неговата кариера също е свързана с тениса, макар и като журналист.
– В процеса на работа по биографията контактувахме с Рене. Беше много любезен, зарадва се искрено, че книгата му ще излезе и на български (нашият превод е един от първите, като изпревари изданията на английски и френски). Изпратих му готовата корица и много я хареса. Помолих го да запише видеообръщение към българските читатели и той го направи. То беше излъчено на официалната премиера на биографията в „Хеликон Витоша“ на 28 ноември. Иначе швейцарецът е журналист със солидни познания в тениса. През 2006 година той публикува първата част на биографията на Федерер – „Геният на тениса“.
Нашият Димитров пострада доста от етикета „Бейби Федерер“ – и се опитва да го изчисти от повече от пет години
– Вие самият имате написана подобна книга, но за Григор Димитров. Кое според вас създава аурата на един тенисист – освен спортно-техническите качества, разбира се?
– Изискват се много качества, но главното е харизмата. И Федерер, и Григор я имат и затова са толкова харесвани по света заради красивата си игра и лекотата, с която постигат успехи. Останалото е здрава работа, обмислени решения за кариерата – като избор на треньорски екип, мениджър, участие на турнири, уважение към зрителите, благотворителност и интересно представяне в светските прояви. И разбира се, късметът да си на точното място в точното време.
– А кого от по-младите тенисисти – вие, пък и гилдията, се изкушавате да сравнявате с Федерер?
– Наслушал съм се за новите Федерер и Надал. Нашият Димитров пострада доста от етикета „Бейби Федерер“, който го задължаваше и затормозяваше толкова много, и се опитва да го изчисти от повече от пет години. Има талантливи млади момчета, но предишното поколение не излъчи тенисист, който поне малко да доближи класата на Роджър. Може би новият Федерер се е родил току-що, а може и днес да е хванал за първи път тенис ракетата. Кой знае?
