Навремето я смятали за една от най-образованите на своята епоха
Любовта си към науките наследила всъщност от своя баща, който бил управител на знаменитата Александрия. Затова и Екатерина израснала с постиженията на най-бележитите философи и учени от оная епоха. Като навършила пълнолетие, самата тя заявила, че ще встъпи в брак само ако женихът ѝ е по-образован от самата нея.
В християнството я посветил един отшелник и така започнали най-светлите, но едновременно с това и най-трудните години от живота ѝ.
Думите, които изричала, променяли мирогледа на хората. Измъчвана и обезглавена заради вярата си, и след своята смърт св. Екатерина остава символ на знанието и образоваността. Юстиниан I ѝ посвещава Синайския манастир, който създава безценна сбирка от раннохристиянско изкуство – включително ръкописни книги.
Още от ония векове към светицата отправят молитви ученици и техните учители, също философи и проповедници, за закрилница я смятат и библиотекарите.
Името ѝ се среща на практика по цял свят – а значението му е чиста, девствена, вярна.
Катя и Екатерина е любимо и у нас – за Катя Паскалева например пише Георги Тошев в своята книга „Жените в мен“. Известната актриса стана легенда с ролята си в „Козият рог“. Един истински съвремен будител пък е Катя Зографова. Години наред се грижи за Къщата-музей „Никола Вапцаров“, като не спира да работи за съхраняването на миналото ни. Прекрасна и интригуваща е книгата ѝ, посветена на един друг голям поет – „Световете на Яворов“. И още една Катя, за която децата може да ви кажат, че живее всъщност в захарницата. Катя Антонова спечели сърцата на най-малките точно с книжката за Ванилия – немирна фея, чиито приключения не се събраха в една книга и затова се появи и втора, „Четиринайсет Ванилии и половина“.
Но Екатерините, Катите са такива – пълни с идеи и преливащи от любов… към книгите.