Начало / Интервюта / Елена Кортезова: Писането на ръка прави децата по-умни

Елена Кортезова: Писането на ръка прави децата по-умни

Системите за краснопис и умно четене им помагат в училище и живота

интервю-с-Елена-684x1024

Усмихва ми се пред бургаския Хеликон – закъснял съм малко, но в слънчевия есенен ден всичко е позволено. Затова и вместо за сериозните теми, с Елена първо се хващаме за пътешествията. Говорим за любими страни, за градове, намираме закътана масичка в близкото кафене, сравняваме спомените си за Бургас… После се оказва, че и разговорът е пътешествие – при това в толкова важна тема като тази за децата.

Елена е човек, който прави много за тях. От една страна, заради логопедичния център „Логос-ЕА“, а от друга, заради системата, на която се е посветила от известно време. SmartyЧетене или четене с разбиране, както сама го нарича, цели да помогне на децата да приемат и обработват информация в наше време. Наред с това, им помага да заобичат книгите. Учи ги и на краснопис, защото според нея това умение е пряко свързано с много мозъчни функции. Най-хубавото всъщност е, че самата Елена Кортезова има лично отношение – адаптирала е системата, така че да е годна за нашите условия, пък и самата тя чете с бесни темпове. Но ето в какво време живеят според нея децата – и с какви предизвикателства е нужно да се справят те днес.

Чуват се гласове, че писането на ръка е отживелица, как гледате вие на това?

– Писането е изключително важно. Казва се, че умът стои на върха на пръстите ни. Когато пишем, се задействат зони от кората на главния мозък, които всъщност отговорят за паметта и усвояването на информацията. Не е едно и също да пишем на клавиатура и с пръстите си. В момента на писането се задейства и зона, която отговаря за формирането на речта. Правени са томографски изследвания – какво става в кората на главния мозък в момента на писане на ръка и когато използваме лаптоп. Това, което се случва глобално в света сега, не ни прави по-умни. И именно авторитетни проучвания подкрепят тази теза.

– По какъв начин краснописът въздейства на мисленето ни и как го използвате в работата си на логопед?

– Краснописът основно е свързан с фината моторика и образното мислене. По почерка можем да разберем много за характера на човека. Красивото писане е свързано преди всичко с усещането за ред, за последователност, за хармония, за синхрон. Това са все такива умения, които всъщност са част от нашата личност – освен чисто моторните умения. Наскоро направихме състезание със съдействието на бургаската книжарница Хеликон и съвсем ясно видяхме как децата във втори клас пишеха много по-красиво от децата в трети и четвърти. Това е изключително любопитно като показател за съвременното образование. Критерият краснопис вече отпадна в България и нещата са катастрофални в това отношение. Започнах адаптация на методика за краснопис и има голям интерес от страна на родителите. Те казват, че децата им пишат грозно и неразбрано, не изписват правилно буквите и думите. Движението на ръката е пряко свързано с дейността на мозъка. Краснописът е и синхронизация на зрително-моторните механизми. Това води съответно до умения, които ангажират двете полукълба, създават се много невронни връзки. В съвременното образование при нас тенденцията е такава, че децата стоят на чиновете си и са активни от шията нагоре. Те слушат и гледат. Но останалите, другите анализатори, другите канали, по които постъпва информацията и които помагат тя да се обработи, са пасивни. Това са движенията и речта. В повечето случаи на съвременното дете са казва да стои, да не мърда и да не говори. А това е ужасно! Постъпилата вече информация не може да се обработи, защото не са включени речедвигателният анализатор и моториката. Ученето всъщност е на по-малко от 50%, защото когато се задействат четирите системи – слух, реч, движение и зрение, се получава една синергия. И резултатите съответно са невероятни. Точно това опитваме да направим.

– Много се говори, че децата днес са по-различни, като тук се включва и аутизъм, и хиперактивност, и какво ли още не…

– Това са много модерни диагнози, но аутизмът не е по-разпространен, отколкото преди 20 години. По-скоро децата, отглеждани през смарт устройства, таблети и телевизори, започват да правят симптоматика на аутизъм и генерализирани разстройства на развитието, свързани с начина им на отглеждане. Децата днес проговарят на английски. Виждала съм го лично и работя непрекъснато с такива деца. Има и друго. Взирането в таблетите, телефоните и въобще, информацията, възприемана по този начин, реално води до още един проблем. Отслабва мускулатурата на очите – това са зрителните мускули, те стават хипотонични и при децата не се формира периферно зрение, което им позволява да четат.

В един момент, вперено в яркия стимул, в екрана, чиято цветна картина е много силен дразнител за очите, детето се оказва неспособно да чете, защото то трябва да се научи да проследява думата, реда в една книга.

73321480_1024028654603230_8932125476969775104_n

– Вие самата демонстрирате система за четене с разбиране, какво ще рече това?

– Четенето с разбиране или бързото четене представлява именно бързо възприемане на информация, бързо отсяване на нужното, та тази информация да остане в дълготрайната памет. На мен ми е достатъчно да видя един лист, за да прочета целия текст и да отделя онова, което ми е необходимо. Когато пишех дисертационния си труд, задавах в главата си ключови думи и очите ми обхващаха целия лист, като мозъкът ме насочваше към точно тези думи.

– Значи всички ние имаме един Гугъл в главите си!

– Да, точно така е. Много хубаво го казахте – ние имаме подобна търсачка в главата.

– На каква възраст едно дете вече може да чете бързо и с разбиране?

– Трябва да е ограмотено, след първи клас мога да започна да го обучавам. Последната година адаптирах системата за бързо четене на Смарти Кидс. Създадена е от психолози и педагози в Новосибирск. Те са водещи в областта си и автори на въпросната методика. През 30-годишния си опит не съм виждала нещо толкова добро като тази система. Основана е върху невропсихологията. Основна в нея е моториката и начина, по който се задействат съответните центрове. В нашия мозък нямаме единна зона, която да отговаря за четенето. Задействат се няколко. На първо място, тази за паметта и вниманието. В същото време превключва и лимбичната система, която е свързана с нашите емоции. Не на последно място, и кората на главния мозък, която отговаря за анализа и синтеза. Не можем да активираме тези центрове с електроди, затова го правим през тялото. За да внимава едно дете, трябва да прави упражнения. Първата част на един урок от 45 минути при нас е заета от 23 различни упражнения. Всяко от тези упражнения развива различно умение – внимание, памет, концентрация, образно мислене, артикулация и др. Във всеки един момент задействаме слуха, зрението, речта и движението. Няма скука, а наред с това е налице динамика и скорост, които не позволяват на детето да увисне в пространството.

Създаваме ефекта на мозъчна буря, за да могат да се развиват децата. Характерно за  методиката е това, че отпада напрежението от идеята за четенето.

72782325_509414513241845_3061170638086471680_n

– Откъде идва грешката – от родителите, учителите или е натрупано такова разбиране.

– Да, натрупано е това, че слушай и внимавай означава да стоиш на едно място, да гледаш и да не мърдаш. Точно обратното е, децата учат чрез движенията. Като им дадем възможност да говорят, да се раздвижат, тогава те запомнят най-добре, това е големият парадокс.

– Имате ли наблюдения от деца, с които работите – как се държат на фона на други деца, как изявяват себе си?

– Много по-добре контролират процесите на нервната система – възбуждане и задържане. Когато има един силен възбуден процес, който не може да бъде удържан, децата изпадат в различни емоционални състояния, казваме, че разливат емоциите си. Такива деца много по-добре овладяват емоциите си, не ги скриват, реагират адекватно, независимо от афекта, включвайки и лявото полукълбо. Все едно да запазиш разума си в състояние на афект. Което е невъзможно и за много възрастни. Така че смятам, че това е едно от най-ценните неща.

– Живеем във времена, претрупани от информация за всичко възможно. Как се отразява това на децата?

– Според мен се включват защитни механизми, които целят да предпазят от претоварване нервната система и психиката, така е налице една избирателност в запомнянето от страна на децата. Забелязват се неща, които имат много силен визуален стимул, но в същото време липсва систематичност в наученото. Взима се оттук и оттам, така се прави компилация, съответно и изводи на базата на несистемно възприета информация.

– Малко като швейцарско сирене.

– Точно така. Децата имат много голям достъп до информация, но нервната система и психиката се опитват да се съхранят и се получава този ефект.

В момента децата ни използват лявото полукълбо доминантно. То отговаря за стратегиите, за мисленето. Дясното отговаря за творчеството и интуицията. Когато в един процес се задействат и двете, тогава се получава ефектът на синергията.

JK0035-YK0035-MODEL-SIDE

– Като започнете работа с едно дете, нужно ли е да го убеждавате по някакъв начин.

– Не, възприема системата като игра. Например основна част е т. нар. геймификация. Обучителните материали са на базата на околосветско пътешествие. Детето има стимул и да учи, и да се запознае с героите от една или друга страна – започваме с Австралия, после Великобритания, Италия, Египет и т. н. Представяме непозната информация. През играта детето усвоява много по-лесно всичко. Упражненията активизират едновременно и двете полукълба. В специални сборници децата четат текстове с разбиране. Има една много интересна книжка с приказки например. Първият абзац се чете нормално, вторият наобратно, третият настрани… Така отслабва напрежението от четенето. Развиваме мотивацията, интереса и т. н.

– Цялата образователна система при нас се основава на задължението. Макар и критично настроение към нея, родителите също разчитат на това, че детето е задължено, за да не оказват контрол.

– Така е, точно така… Ще се хвана за тази думичка задължение. Когато то идва отвън, е принуда. Идва ли отвътре, то е мотивация. Защото всъщност идеята е да научим децата сами да правят всичко – това е особеното.

– И накрая, кое ви вдъхновява най-много в децата?

– Спонтанността им. Това е нещото, което ме вдъхновява, защото всъщност в работата си с децата си позволявам и аз да съм спонтанна.

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

top50

Топ 50 на 2019-а. Тийнейджърите харесват Малкия принц, Петьо Филията и един дръндьо

Вижте 50-те най-търсени в периода 3.12.2018-26.11.2019 г. Книжарницата все повече е място, в което деца …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.