Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата, оказала огромно влияние върху литературата, излезе отново у нас
„Одисей“ винаги е събитие – а сега книгата излезе отново и у нас! Пък и кой друг роман може да се похвали, че има ден в годината, посветен на главния му герой. Става дума, разбира се, за Блумсдей или Блумовден, в който почитателите на творбата се обличат като героите от книгата, посещават местата, описани от Джойс, а „Одисей“ буквално оживява. Загадка е какво вдъхновява толкова хора по света, но все пак има няколко забележителни факта, които си струва да споменем.
Сюжетът се развива в един-единствен ден.
Книгата има само трима герои – Стивън Дедалус, портрет на автора като млад мъж, – наполовина евреин, рекламен агент в дъблински вестник, и жената на Блум, Моли, която е на прага на любовна връзка. Стивън е депресиран заради скорошната смърт на майка си, а междувременно Блум обикаля града, ходи на погребение и по кръчми, само и само за да не се прибере вкъщи.
Всяка глава е в различен стил. 15-а например е като пиеса, а 13-а като сантиментална романтична история. Друга имитира музика. Кулминацията е в последната глава, която следва потока на съзнанието в главата на Моли в осем безкрайно дълги абзаца без почти никаква пунктуация. Разнообразието от стилове прави книгата доста трудна за четене, но е много интересна и се смята до днес за един от ключовите текстове в модернизма. Ако някой се зарови в текста, ще открие широко енциклопедично съдържание с много алюзии основно към „Одисея“ на Омир.
Голям брой от препратките са иронични – например за Одисей, който след 20 години се завръща при вярната си жена, и Блум, който обикаля Дъблин само един ден и се завръща при почти невярната си жена.
„Одисей“ е всъщност смешна книга, но с високоинтелектуален хумор, за разбирането на който се иска изключително задълбочаване. По страниците обаче има и доста просташки шеги със сексуално съдържание, което не се харесва например в САЩ. Там книгата е пратена на съд, цензурирана е и забранена – при това още преди да бъде завършена, защото първоначално е публикувана като вестникарска поредица.
„Одисей“ е хубава и задълбочена разходка из Дъблин в определен исторически период. Някои дори се шегуват, че ако градът бъде разрушен един ден, след това може да бъде възстановен изцяло по книгата. Това е доста сериозно постижение от страна на Джойс, като се има предвид, че книгата е писана извън страната.
Много читатели всъщност не могат да схванат „Одисей“ без още по-дебела книга, която обяснява сложната мисъл на автора. Четенето обаче може да е голямо удоволствие, преминаващо отвъд търсеното на алюзии и разгадаването на загадките по страниците. В отговор на многобройните критики при излизането на книгата Джойс казва, че ако Одисей не си струва да се прочете, значи и животът не си струва да се живее.
По ирония на съдбата писателят не стига до любимия си Дъблин дори след смъртта. Погребан е заедно с цялото си семейство в Цюрих, където и умира през 1941 г. Наскоро стана ясно, че властите в родния му град са направили постъпки за пренасяне на тленните останки на твореца. Ключовият довод е самото желание на писателя и съпругата му. Джойс напуска Дъблин едва на 27 и не се завръща повече там.
Швейцарска фондация обаче се възпротиви на идеята, изтъквайки, че в семейния гроб лежат останките и на сина на Джойс, както и на неговата съпруга, която няма нищо общо с Ирландия. Още повече, че Цюрих е на картата на литературните знаменитости и поради тази причина – мястото за покой на големия писател. Така че дори искът да бъде отправен официално, решението ще трябва да се вземе от швейцарските власти и потомците на Джойс.
