Начало / Ревюта / Книга като гласа на птица

Книга като гласа на птица

„Знам защо пее птицата в клетка“ от Мая Анджелоу

knigaMa

За Мая Анджелоу най-добрата биографична справка са седемте й автобиографични романа.

Афроамериканската писателка е родена на 4 април 1928 г. с рождено име Маргарит Ан Джонсън в Сейнт Луис, Мисури.

Без каквато и да е подготовка, самостоятелният й живот започва на тригодишна възраст, когато с четиригодишния си брат са изпратени сами, с влак, на юг, до Стампс. Там за тях се грижи майката на баща им – превръщайки се и в тяхна мама. Безупречно религиозна и свята жена, от която хората имат респект.

За това свое трудно израстване въпреки всичко авторката разказва като човек, който безпристрастно наблюдава, без да съди когото и да било. Нито родителите, които я лишават от себе си безобразно рано, нито онзи, който я изнасилва, когато е на седем, нито обществото, което я дискриминира.

Скъпото майче е родната ѝ майка, занимаваща се с проституция, но въпреки това сияйна фигура, оказваща огромно влияние в оформянето на свободолюбието и самостоятелността на Мая – тя става първата чернокожа кондукторка!

Мама е нейната баба, която на практика я отглежда и възпитава строго, справедливо и с много доверие в Бог – именно доверие.

Въпреки стриктното спазване на традициите, наложени от религията, мама дава на момичето си умението да вярва в добрия изход, да има очи за всички проявления на Бог, да вижда в душите на другите и разбира се, да прощава.

Важни роли в живота на Мая играят също брат ѝ, който е най верният другар и спътник в порастването.

Баща ѝ се появява епизодично, но от малкото време, в което са заедно, тя извлича безценните си уроци – научава се да шофира, за да го откара мъртвопиян от Мексико обратно в Америка, прекарва месец, живеейки на улицата, където установява, че може да се справя с какво ли не.

Да бъдеш свободен е да можеш да приемаш хората такива, каквито са. Не трябва да ги разбираш или да бъдеш като тях. („Знам защо пее птицата в клетка“)

1_cBfB-CSpO8LiBp14Qww_UA

От съвсем малка, като момиче от света на “черните”, много дълбоко и точно усеща психиката им. Тя не е една от “белите”, възприятието ѝ за тях не е като за хора, но въпреки това прави дисекция и на техните разбирания и социално поведение в масата, сред която се намира в годините на юношеството си. Времето на съзряване е сякаш процес, започнал още от момента, в който подхваща разказа за този необикновен живот, който е неин по два начина – като живееща го и като анализираща и говореща за него.

В съвременния свят на технологично и информационно замърсяване, този глас на птица, пееща в клетката си, сякаш се връща от една друго време, задръстено не по-малко, но от предразсъдъци, определящи мисленето на цели поколения. Романът е не само биография, той пее за мечтите на хората и за това, че винаги могат да ги имат, независимо от решетките, зад които ги поставя обществото, близките им или самите те.

„Знам защо пее птицата в клетка“  разгърна Анна Мирчева
Авторът е книжар в добричката книжарница Хеликон

Прочетете още

186

Хакни хормоните си – и още съвети за бързо щастие

Ето начин да разберем по-добре себе си Дейвид Филипс ни предлага книга колкото провокативна, толкова …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...