Мая КАСАБОВА, Хеликон Витоша
След трилогията на Блейк Крауч − „Уейуърд Пайнс“, си знам, че той е много талантлив автор, но след „Тъмна материя“ вече знам, че имаме жив гений.
Тази книга, твърде необмислено от страна на издателството, е в поредица „Съвременни трилъри“, както пише на корицата, защото си е чиста фантастика, в най-добрите традиции на жанра.
Джейсън Десън е брилянтен учен, който обаче изоставя амбициите си за научна кариера, за да се посвети на жена си и бъдещото им дете. Но дали това е единствената негова версия? Дали това е единственият вариант на живота, който Джейсън би могъл да води? И докъде стигат последиците от изборите ни и кой път е правилният?
И задължително ли е да е само един?
Тази книга поставя толкова много въпроси, безбройни възможности и всяка от тях реална и осъществима.
Размиват се границите на възприятията, на морала, на познатите ни константи. И колкото и сложни и специфични концепции да разисква, романът се чете изключително лесно и бързо, въпреки техническите термини.
Впечатлена съм от размаха на Блейк Крауч, от начина на поднасяне на една толкова преекспонирана и обговаряна теория на съвременната наука, от различния и грабващ подход, с който е изградил сюжетната линия и развръзката. До самия край не знаех какво да очаквам, тъкмо защото вариантите можеха да са… безкрайно много.
Препоръчвам на любителите на истории за пътуване във времето, за паралелни вселени, постапокалиптични романи и изобщо − фенове на фантастиката.
Определено една от най-силните жанрови книги, които съм чела в последните години!