Лира Литературно-рекламна Агенция
Петима автори, от чиято проза лъха на столица
Книгите, които създават софиянци, се раждат всъщност и в панелките на „Дружба”, пък може би и в шикозните затворени комплекси в полите на Витоша. Понякога в тях се е надвесила точно планината, друг път авторите ровят в пластовете минало, отвеждащо към древността. Често и изобщо не се задържат в София, чиито прелести и без друго се виждат трудно от автомобилни и цигарени изпарения. Ето ги нашите пет.
1. Светослав Г. Тодоров – получава направо челна позиция
Естествено, заради старанието му да навърже няколко епохи и по този начин да създаде пълна представа за биологичния вид, наречен софиянец. „Сердикийски истории” ни връща във времена, когато се е ковяла римската слава на днешната българска столица, затова и главният герой носи убедителното име Светоний. По една вселенска случайност той бива преместен от любимия си софийски бар в пълното с римляни минало. София никога не е била толкова космополитна, колкото в тия „Сердикийски истории”. Още повече, че Светослав слага с тях началото на едни по-дълги хроники, наречени WI-FI BG BAR.
2. Милен Хальов – учителят по рисуване, който обича и думите
Харесва ни да си мислим, че наред с панелки, билдинги и други архитектурни чудеса София се обитава от ония сили, за които говореха едно време нашите баби. Тайните създания върлуват на воля из „Кало Змея” на Милен Хальов – в книгата има и караконджули, и устрели, и самодиви. На всичко отгоре самият Кало е син на змей. Но какъвто и да е баща ти, идва денят, в който тръгваш на училище, а нещата там въобще не вървят добре за Кало. Приятната за четене история смесва забавни и приключенски елементи и така се ражда един от най-симпатичните български супергерои в ново време. Разбира се, Кало.
3. Мартин Колев – софийски разказвач, роден край морето
Такава подборка ще е нелепа, ако в нея липсват „Софийски магьосници”. Може да се каже, че в наше време точно тази книга превърна столицата в… литературен жанр. Авторът има и едно така рядко в нашето време качество – чувство за хумор. Затова книгата върви в нещо като промопакет – заедно със заклинание за възстановяване на продупчен билет. Пак на името на автора е записан и най-големия пробив в т. нар. българско фентъзи, и то именно чрез „Софийски магьосници”. Книгата, която има и две продължения, пренася в един алтернативен – и по всичко личи, по-добър свят. А София по страниците, написани от Мартин, най-сетне е станала идеална за… магии и забавления.
4. Братя Мормареви – предложение с ранг на класика
Без да си го поставя за цел, легендарното дуо създава елегантния образ на младия софийски бродяга във „Войната на таралежите”. Създадена в края на 70-те, книгата се отпечатва трайно в съзнанието на няколко поколения, които и до днес търсят „своята София” по малките улички в широкия център и „новите“ жилищни комплекси, макар че от атмосферата на оня свят, обитаван от герои като Камен, Маляка и Пантата, май не е останало нищо.
5. Александър Шпатов – ето го елегантният завършек на нашата петица
Доводите са няколко – първо, той си е кореняк софиянец; пък и точно Шпатов изведе в наше време София като място на действие в своята проза, превърна я в герой, даде ѝ тласък от обезличен фон да се превърне в пълнодишащ феномен. Неговите разкази #НаЖивоОтСофия, както и продължението им Том 2.0 са основани на общуването, на най-реалното щастие за софиянци – това, че имат възможност да научават непрекъснато нещо едни за други. И в това е феноменът на самия този леко хаотичен и проговорил на всички български, пък и сума ти чужди диалекти град.
