Начало / Свят / Децата се нуждаят от книги, колкото и от храна

Децата се нуждаят от книги, колкото и от храна

Мъдри слова от Филип Пулман, носител на наградата Астрид Линдгрен
anita-jankovic-lKH0MHUcaGM-unsplash

Децата се нуждаят от изкуство, приказки, музика и стихотворения толкова, колкото и от любов, храна, свеж въздух и игри. Ако не давате на децата храна, това бързо си проличава. Ако не оставяте детето да играе навън, това също си проличава, но не толкова бързо. Ако не давате на детето любов, това може да си проличи чак след няколко години, но щетите са трайни.

Ако не давате на детето изкуство, приказки и стихотворения и музика, това не е лесно да се забележи, но все пак има последствия. Телата им са здрави, могат да тичат, да скачат, да плуват, да ядат с апетит и да вдигат много шум – така, както децата правят винаги, но нещо липсва.

Вярно е, че някои хора израстват, без да се докоснат до какъвто и да е вид изкуство и са напълно щастливи, живеят добре и стойностно, в домовете им няма книги, не ги вълнуват картините, не знаят за какво е музиката. Няма проблем, познавам такива, те са добри съседи и полезни граждани.

Но има други хора, които на някакъв етап в детството или младостта си, или дори в по-късна възраст са срещнали нещо, за каквото дори и не са мечтали. Чуждо им е като тъмната страна на луната. Но един ден чуват глас по радиото, който чете стихотворение, или минават покрай къща с отворен прозорец, от който идва звук на пиано, или пък виждат репродукция на картина на нечия стена и това им нанася удар толкова силен и все пак безкрайно нежен, че чак им се замайва главата. Нищо не е могло да ги подготви за това. Изведнъж усещат глад, въпреки че преди миг не са го осъзнавали, глад за нещо толкова сладко и толкова вкусно, че направо сърцето им се къса. Почти се разплакват, чувстват се тъжни и щастливи, самотни и посрещнати възторжено от това напълно ново и особено преживяване, като имат отчаяна нужда да слушат радиото по-внимателно, да се въртят по-дълго пред прозореца, не могат да свалят очи от репродукцията. Искали са го, желали са го така, както на гладуващ човек му трябва храна, но не са го знаели. Не са и подозирали.

Един ден чуват глас по радиото, който чете стихотворение, или минават покрай къща с отворен прозорец, от който идва звук на пиано

liz-burbo-izle-enje-traume-i-tranformacija-maski1

Ето така се чувства дете, нуждаещо се от музика, картинки или стихотворения, което се сблъска с тях случайно. Без тази случайност то може и никога да не се докосне до нещо такова и да прекара целия си живот в състояние на глад за култура, без да го знае.

Ефектът от глада за култура не е толкова драматичен и бърз. Не се забелязва лесно.

И както казах, някои добри хора, мили приятели и услужливи граждани, просто така и не разбират, че има такива неща и са доволни от живота си и без тях. Ако цялата музика и всички книги и картини на света внезапно изчезнат, те не биха усетили никаква разлика, не биха забелязали дори.

Но този глад съществува у много деца и често не е утоляван, защото никой не го е събудил. Немалко деца по целия свят копнеят за нещо, което храни и изпълва душата им така, както нищо друго не е в състояние да го направи.

С право казваме, че на всяко дете му се полага храна и подслон, също образование, медицински грижи и т.н. Но трябва да разберем, че всяко дете има право и да се докосне до културата. Трябва истински да разберем, че без приказки, стихотворения, картинки и музика, децата гладуват.

Написано от Филип Пулман за десетата годишнина на наградата в памет на Астрид Линдгрен през 2012 г.

Прочетете още

_23-2147797511

11 случайни факта за книги, които са странно интересни

Няма нищо по-хубаво от това да се гушкаш с хубава книга. Книгите по своему предлагат …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.