Начало / Без категория / Езикът на насилието стана част от нашата действителност

Езикът на насилието стана част от нашата действителност

Вулгарност и цинизми ни заобикалят всеки ден

no_hate_sign

Словесната агресия прониква все по-надълбоко в живота ни – точно тя определя облика на социалните мрежи, сайтовете и медиите, че дори и на книгите.

Спорно е защо се превърна в такава мощна вълна, но един от източниците на сегашното свободно говорене без съмнение е нахлулият най-вече чрез големия екран грубиянски език. Той пък е отражение на езика на протеста, свързван с най-различни контракултурни движения. Да говориш както си искаш – това е знак, че си свободен. А да си свободен е добре продаваем продукт. И така циничното и откровено просташкото стана част от писмеността, настани се в медии, прогори страниците на книгите, изпълни реклами – просто се превърна в нещо нормално. Лесно можем да го открием в скандалите, които нищим всеки ден – цинични снимки, непремерени изказвания, просто визуалната култура прелива от него.

Агресията, която съдържа, се настани като тежка сянка в общуването между хората. Един разрез на социалните мрежи например показва, че голяма част от хората ги използват именно за да практикуват, така да се каже, тази агресия. Всички си спомняме за Брентън Тарант, който застреля през март тази година над петдесет души в Нова Зеландия – при това излъчвайки начинанието си пряко във фейсбук. Точно социалните мрежи и изобщо интернет се оказаха удобен пристан за ненавистта към ближния. Каквито и опити да правят големите умове на виртуалния свят, на практика това поведение остава неконтролируемо. А влиянието му върху реалния живот е огромно!

И Тарант е само черешката на тортата… В различните социални мрежи сравнително лесно и бързо може да откриете групи, събрани на принципа на омразата. Обединени са против нещо – против евреите, мюсюлманите, християните, също против жените или дори против вегетарианците.

Функционирането на такива групи е предмет на изследване на екипа на Нийл Джонсън в университета „Джордж Вашингтон” в американската столица. „Мислехме, че подобен род групи ще са разделени според предпочитанията си – обяснява аналитикът, – точно както са разделени например стоките в супермаркета. Но се натъкнахме на нещо удивително. Различните типове ненавист в социалните мрежи се просмукват един в друг. Самите групи са преплетени по такъв начин, че образуват една мегаобщност на омразата във виртуалното пространство.”

Изследването открило, че например група на неонацисти във Великобритания е свързана с подобна структура в Щатите, следите от която пък водят към Нова Зеландия. На всичко отгоре хората, които държат да изповядват агресия и ненавист, участват в различни общности в различни мрежи. Социолозите са нарекли това явление „магистрали на ненавистта”. Така участниците в тях имат възможността много бързо да преливат от една група в друга, без да губят контактите помежду си. А това е важно за тях – особено в случаи, когато властите успеят да наложат някакъв контрол и ограничения.

Проучването открило, че съществуват т. нар. „магистрали на ненавистта“, които преминават от една социална мрежа в друга

RTX1Z0SS copy

Джонсън дава пример с Никълъс Круз, застрелял 17 души в гимназия в Паркленд. Хората, които му симпатизирали, се оказали след кървавото деяние под натиск, като за много кратко време групата им се реорганизирала и сменила фейсбук с руското ВКонтакте. В резултат според анализаторите действията на американските власти довели до това, че поддръжниците на насилието се сплотили още повече, а намерили и нови „сродни души”.

Учените от Вашингтон изработили няколко стратегии, които могат да станат основа за по-правилен подход към омразата. Според тях малките групи трябва да се отстраняват, защото са по-безпомощни. При големите – както в случая покрай Круз, е по-полезно да се ликвидират виртуално някакви части от тези организирани общества, за да не се предизвиква по-мощна съпротива.

Едно от предложенията е да се създават и обратни по наклонности групи и формирования, които пропагандират противоположни възгледи. Това според екипа на Джонсън е като подсилване на „имунитета” на обществото.

Друг вариант е да се противопоставят самите привърженици на насилието едни срещу други, като се внасят изкуствено разногласия между тях. „Информационният шум – казва Джонсън, – ще ги разсее в общата им цел и така организмът на такава група ще отслабне.”

Психолози обаче предупреждават, че такъв подход може да доведе до още по-големи проблеми и до втвърдяване на възгледите по отношение на насилието. Така или иначе, това изследване не дава отговор на главния въпрос. Какво направихме, че този език на насилието е все по-силен и все по-присъстващ дори и в обикновените ни отношения. Чувстваме го осезаемо и облича най-различни форми – националистически, политически, социални. Къде отиде в крайна сметка мотивацията да сме градивни. Или човек може да съществува, когато пред себе си има ясно нарисуван образа на враг.

Лира.бг по материали от Nature и Science

Прочетете още

jarvis_5901c0a0498e0baf7e82fd77

Жените носят книгите в кръвта си

Причината да четат повече от мъжете е биологична Различията в мозъка предопределят разликата в заниманията. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.