Знаменитите писатели се обиждали на „некадърник“ и „пубертет“

03.11.2011 Класации

Сайт направи класация на най-бруталните фрази, казани от автор към колега

Писателите са смятани за еталон на възпитани и културни хора. Дори и най-известните от тях обаче са обиждали свой колега по перо през годините. Интернет страницата flavorwire.com направи класация на 30-те най-брутални обиди в историята, произнесени от автор към друг автор. Ето как изглежда челната петица:

1. Д. Х. Лоурънс за Джеймс Джойс (1928 г.): „О Боже, какъв изначален некадърник е Джеймс Джойс! Само глупости, поднесени по неговия мръсен журналистически начин.”

2. Уилям Фокнър за Марк Твен (1922 г.): „Писател, който нямаше да бъде и четвърта класа в Европа, ако не използваше вече готови „скелети” и схеми в литературата, използвани преди него. Това доказва, че е и мързелив.”

3. Вирджиния Улф за Джеймс Джойс: „Одисей“ е работа на пубертет, който се чеше по пъпките.”

4. Марк Твен за Джейн Остин (1898 г.): „Нямам право да критикувам книги и не го правя, освен когато ги мразя. Често искам да критикувам Джейн Остин. Съчувствам на читателите й. Аз не мога да чета „Гордост и предразсъдъци”, защото постоянно трябва да спирам и да започвам от начало. Иска ми се да я пребия (Остин – бел. ред.).“

5. Ивлин Уо за Марсел Пруст (1948 г.): „Чета Пруст за първи път. Много жалка работа. Сигурно е бил психично болен”.

В топ 30 са влезли и:

Гор Видал за Труман Капоти: „Той е една обикновена домакиня от Канзас, която е пълна с предразсъдъци”.

Владимир Набоков за Ърнест Хемингуей (1972 г.): „Хемингуей ли? Четох го през 40-те, нещо за звънци, пак звънци, после бикове…и го зарязах”.

Гюстав Флобер за Жорж Санд: „Голяма крава, пълна с мастило”.

Фридрих Ницше за Данте Алигери: „Хиена, която пише поезия върху гробове”