Начало / Интервюта / Николай Н. Нинов: Пътешествията продължават

Николай Н. Нинов: Пътешествията продължават

„Намерени от чудесата“ разказва за новите приключения на автора на места, липсващи на карти и пътеводители

nik

На корицата в подзаглавието четем „скалописи“. Какво имате предвид с тази дума, съществува ли тя изобщо в речниците?

Няма да я намерите там, със сигурност. Не ще откриете и думата „скаловалежи“, която също харесвам, но се среща и в тази, и в предишните ми две книги. И на други езикови хрумки ще попаднете в „Намерени от чудесата“, защото те като че ли най-добре събират в себе си всичко видяно и описано от нас, скаломаните (ето ви още една отсъстваща дума от речниците), докато обхождаме тези повити в забрава пространства.

Защо акцентирате на мистичната страна на скалните находки, към които така насочено се стремите?

Защото там мистично и магнетично си подават ръка – поради своето местоположение тези обекти са свръхвъздействащи. Те предлагат уникални гледки, които грабват и заливат очите. Има го и първоначалният уплах от простора, от величието на момента, от парчетата синева, надничащи от скалните процепи, от играта на светлините и сенките в различните части на деня, в различните сезони. Все едно си изкачил многохилядник, а си сепнат и от лица на полухора, полубогове, от древни надписи, рисунки и барелефи, кодирани в скалите от предците ни, за чието предназначение официалната наука засега мълчи.

Какво обединява тези светилищни зони, които описвате в книгата си?

Белезите на култовия център: изолиран и висок връх, затруднен достъп, необичайни природни и човешки творения, експозиция поне в три посоки, визуална връзка с храмови територии на отсрещни върхове. Както и изсичания в скалите, подсказващи за обредни действия в отминали времена. Все там, където планината среща небето.

Какво е усещането да стъпиш в окултена зона?

Особено. На някои им прилошава (понеже на определени места са регистрирани полеви аномалии), на други им се вие свят. Трети са като пребити следващите часове, потиснати са. Или обратното – усещаш прилив на увереност, на свежи идеи, нещо космично сякаш тегли нозете ти напред и нагоре, сякаш всеки миг ще литнеш към висините, към които праотците ни очевидно са били устремени.

Как ги намирате тези места, след като за тях най-често липсва информация?

Понякога със съдействието на местни изследователи и най-вече на краеведите –  тези неоценими събирачи и пазители на обредността и традициите в отдалечените български краища. Такъв бе случаят с ритуалните комплекси край селата Самодива и Стоманци, новите мегалитни структури край с. Бенковски и Приморско. Иначе любителите на праисторията, на древните загадки членуват в различни общности във фейсбук (Българските скални светилища, Мистичен пътешественик, Мегалитикум Балканикум и пр.), където всекидневно се качват и разискват снимки от находки, разменя се информация за обекти, издирват се публикации, свързани с мегалитните градежи, със строителните стандарти на предците ни. Така поривът към неизследваното и малко известното ражда не само приятелства, но и редовни експедиции, в които се включват хора отблизо и далеч.

Какво ги грози повече тези обекти – природните стихии или човешките набези?

И човекът, сиреч иманярите, и безхаберието на институциите, но и ерозията, разбира се. Знайно е, че ред знакови светилища и построения плачат не само за проучване и разгласа, но и за спешно опазване. Дано не съм лош пророк, но не е далеч времето, когато за някои от тях ще свидетелстват, уви, единствено снимките.

Как си обяснявате, че тези праисторически паметници не са атрактивни дестинации за културен туризъм?

Напротив, всички те са достатъчно атрактивни, въпреки че не са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Да, не са сред имиджовите обекти, за които изкушените плащат и се редят на опашки, но интересът към скалните светилища в последните години се увеличи благодарение на множащите се публикации, предавания, изложби и книги. Срещам все повече хора с откривателски дух да обхождат тези необясними все още конструкции и съоръжения, превръщайки се не само в съмишленици, но и в популяризатори на древността.

60 хил. км зад волана, 800 часа отвъд пътеките, 450 обекта, събрани в три богато илюстрирани книги. Оттук насетне?

Наскоро колега, която е сред неукротимите пътешественици, ми каза: „Не зная дали си мислил за четвърта книга, но читателите ти мислят“. Живот и здраве, ще продължа с обходите. Това бих искал засега.

Разговора води Людмила Еленкова
Снимки Николай Н. Нинов

Прочетете още

ilko

Илко Минев: Да извадим богатство от джунглите на Амазония, без да я унищожаваме

Проблем, който съществува от 40 години, се  разпали сега като нов В щата, в който …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.