Лира Литературно-рекламна Агенция
„Намерени от чудесата“ разказва за новите приключения на автора на места, липсващи на карти и пътеводители
– На корицата в подзаглавието четем „скалописи“. Какво имате предвид с тази дума, съществува ли тя изобщо в речниците?
– Няма да я намерите там, със сигурност. Не ще откриете и думата „скаловалежи“, която също харесвам, но се среща и в тази, и в предишните ми две книги. И на други езикови хрумки ще попаднете в „Намерени от чудесата“, защото те като че ли най-добре събират в себе си всичко видяно и описано от нас, скаломаните (ето ви още една отсъстваща дума от речниците), докато обхождаме тези повити в забрава пространства.
– Защо акцентирате на мистичната страна на скалните находки, към които така насочено се стремите?
– Защото там мистично и магнетично си подават ръка – поради своето местоположение тези обекти са свръхвъздействащи. Те предлагат уникални гледки, които грабват и заливат очите. Има го и първоначалният уплах от простора, от величието на момента, от парчетата синева, надничащи от скалните процепи, от играта на светлините и сенките в различните части на деня, в различните сезони. Все едно си изкачил многохилядник, а си сепнат и от лица на полухора, полубогове, от древни надписи, рисунки и барелефи, кодирани в скалите от предците ни, за чието предназначение официалната наука засега мълчи.
– Какво обединява тези светилищни зони, които описвате в книгата си?
– Белезите на култовия център: изолиран и висок връх, затруднен достъп, необичайни природни и човешки творения, експозиция поне в три посоки, визуална връзка с храмови територии на отсрещни върхове. Както и изсичания в скалите, подсказващи за обредни действия в отминали времена. Все там, където планината среща небето.
– Какво е усещането да стъпиш в окултена зона?
– Особено. На някои им прилошава (понеже на определени места са регистрирани полеви аномалии), на други им се вие свят. Трети са като пребити следващите часове, потиснати са. Или обратното – усещаш прилив на увереност, на свежи идеи, нещо космично сякаш тегли нозете ти напред и нагоре, сякаш всеки миг ще литнеш към висините, към които праотците ни очевидно са били устремени.
– Как ги намирате тези места, след като за тях най-често липсва информация?
– Понякога със съдействието на местни изследователи и най-вече на краеведите – тези неоценими събирачи и пазители на обредността и традициите в отдалечените български краища. Такъв бе случаят с ритуалните комплекси край селата Самодива и Стоманци, новите мегалитни структури край с. Бенковски и Приморско. Иначе любителите на праисторията, на древните загадки членуват в различни общности във фейсбук (Българските скални светилища, Мистичен пътешественик, Мегалитикум Балканикум и пр.), където всекидневно се качват и разискват снимки от находки, разменя се информация за обекти, издирват се публикации, свързани с мегалитните градежи, със строителните стандарти на предците ни. Така поривът към неизследваното и малко известното ражда не само приятелства, но и редовни експедиции, в които се включват хора отблизо и далеч.
– Какво ги грози повече тези обекти – природните стихии или човешките набези?
– И човекът, сиреч иманярите, и безхаберието на институциите, но и ерозията, разбира се. Знайно е, че ред знакови светилища и построения плачат не само за проучване и разгласа, но и за спешно опазване. Дано не съм лош пророк, но не е далеч времето, когато за някои от тях ще свидетелстват, уви, единствено снимките.
– Как си обяснявате, че тези праисторически паметници не са атрактивни дестинации за културен туризъм?
– Напротив, всички те са достатъчно атрактивни, въпреки че не са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Да, не са сред имиджовите обекти, за които изкушените плащат и се редят на опашки, но интересът към скалните светилища в последните години се увеличи благодарение на множащите се публикации, предавания, изложби и книги. Срещам все повече хора с откривателски дух да обхождат тези необясними все още конструкции и съоръжения, превръщайки се не само в съмишленици, но и в популяризатори на древността.
– 60 хил. км зад волана, 800 часа отвъд пътеките, 450 обекта, събрани в три богато илюстрирани книги. Оттук насетне?
– Наскоро колега, която е сред неукротимите пътешественици, ми каза: „Не зная дали си мислил за четвърта книга, но читателите ти мислят“. Живот и здраве, ще продължа с обходите. Това бих искал засега.
