Начало / Автори / Литературният свят се сбогува с Тони Морисън

Литературният свят се сбогува с Тони Морисън

ap_061108012560_custom-4e7b1b47146749b5172364a1dc98d77c53dea314-s1600-c85Светът се прости с носителката на Нобелова награда за литература Тони Морисън. Тя почина на 88-годишна възраст в Медицинския център „Монтефиоре“ в Ню Йорк след кратко боледуване.

Новината за кончината на първата тъмнокожа носителка на престижния приз разпространи семейството й чрез страницата на Университета в Принстън. „С безкрайна тъга споделяме, че след кратко боледуване, нашата обичана майка и баба Тони Морисън почина през изминалата нощ, заобиколена от роднини и приятели. Тя беше изключително отдадена майка, баба и леля, която се отдаваше на семейството и приятелите си. Ненадмината писателка, която ценеше писаното слово, без значение дали самата тя бе негов автор, или нейните студенти и колеги. Четеше лакомо, а когато пишеше, беше предимно у дома. Нейната кончина е безкрайна загуба, но сме щастливи и благодарни, че тя жива толкова дълго и добре.

Благодарни сме на всички, които я обичаха – и лично, и чрез творбите й, за подкрепата, която ни оказват в тези тежки моменти. Молим да запазите нашата уединеност, докато скърбим. Скоро ще бъде публикувана информация за това как ще отбележим невероятния живот на Тони“, се казва в изявлението на семейството.

Морисън нашумя с романите „Възлюбена“ и „Песента на Соломон“, а последният й роман „Бог да бди над детето“ е смятан за едно от литературните събития на последните години. Тя е първата афро-американка, спечелила Нобелова награда. Шведската академия я отличи с високото отличие за нейния поетичен език и за „визионерската й сила“.

Романите й са фокусирани върху живота и проблемите на афро-американците, а според критиците тя разказва историите си с необикновен лиричен глас. Автор е на 11 книги. Милиони читатели обожават интерпретациите й на живота на тъмнокожите, който е разказан с нюанси магически реализъм. Героите й са комплексни, а световете, които разкрива, са исторически плътни, отдалечени във времето, но зловещо познати на съвременния читател. Теми като робство, расизъм и супернатурализъм оживяват от страниците на книгите й. „Писането е държавата, в която се чувствам истински свободна“, твърдеше тя.

В последните години тя предаваше знанията и уменията си, но и чувствеността и визията си за модерния свят със студентите в Принстън. „Знам как да пиша вечно. Не мисля, че бих могла да бъда щастлива на този свят, ако не можех да мисля чрез писане за него. Това е контрол. Никой не ми казва какво да правя. Това е моето нещо, свобода, начин на мислене. Това е чисто познание“, казва още Морисън.

Родена е на 18 февруари 1931 г. в Лорейн, Охайо. Родителите й Джордж и Ела Рама Уофорд са онези, които формират влечението й към изкуството. Още от дете е запален читател и избира образование по латински и европейска литература. От ранна възраст се сблъсква с тежките съдби на имигранти и деца от покрайнините. Но расизмът и расовото разделение не са проблем в живота й, поне не в степента, в която ги засяга в творбите си. „В първи клас никой не мислеше, че съм втора ръка човек. Бях единствената тъмнокожа в класа, но и единствената, която можеше да чете“, разказваше тя. Сблъсква се със сегрегацията чак в колежа, след като постъпва в Университета „Хауърд“ във Вашингтон. Дипломира се като бакалавър по Английски, а след това записва магистратура в Университета Корнел.

През 1953-та се жени за архитекта Харолд Морисън и ражда двама синове. Шест години след сватбата се развежда.

Преподавателската си дейност започва като инструктор в Южния Тексаски Университет, а след това се мести в своята Алма Матер – Хауърд. През 1963 г. получава мечтана длъжност – редактор в „Рандъм Хаус“, където остава до 1983 г. Редактира книгите на другите, докато през 1970 г., когато е на 40, издава първия си роман.

„До 30-годишна възраст писането не ме интересуваше. Слагах думи на хартия, но не го приемах за писане. Обмислях всичко твърде дълго“, казва Морисън. „Най-синьото око“ получава добър прием от критици и читатели и е включена в списъците за задължително четене на „Сити Юнивърсити“ в Ню Йорк. „Задължително четене – това е успех“, скромно казва Морисън.

За романа „Възлюбена“, разказващ за избягала робиня, която убива малкото си дете, Морисън е отличена с наградата „Пулицър“ за 1988 г. Във филма по книгата, режисиран от Джонатан Дам, участват Опра Уинфри, Дани Глоувър и Танди Нютън.

През 2012 г. Барак Обама, тогава президент на САЩ, я удостоява с Президентския медал на свободата.

Прочетете още

31912365_3453825951357114_1934129747411861504_o

Официално е: Тази година без Нобел за литература

Шведската академия обяви днес, че през 2018 г. Нобелова награда за литература няма да бъде …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.