Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Или Лес е задник, или сърцето е капризна твар. Не може и двете да са верни.
Това е роман, приласкал помръкналото сърце на средната възраст. Горчиво-сладка рекапитулация на униженията и разочарованията в живота, на пропуснатите възможности, лошите работни места и лошия секс. Главният герой е умерено непрокопсал писател, който цял живот пише нещо като гей версия на „Одисей”. Още в началото научаваме, че Артър Лес си пада по възрастни мъже, защото са „по-опасни”. Но ето че Фреди, някакъв младок, който дори не може да назове членовете на „Бийтълс“, го изоставя. След 9-годишна връзка. Месеци по-късно Лес ще получи на имейла си Покана за сватбата на Фреди Пелу и Томас Денис. Доста неловко, нали? Лес е обзет от внезапно отчаяние:
„Как е възможно толкова много неща да ти станат безразлични, достигнеш ли средна възраст – философия, радикализъм и други ежедневни „дъвки“, – но сърдечната болка да продължава да те наранява?”
Междувременно Карлос, вечният съперник на Лес на писателското поприще, го убеждава, че трябва да намери в себе си повече острота, каквото и да значи това. Може би да бъде по-непреклонен? Или да си направи застраховка срещу раните на живота? Лес не смята, че това е възможно. То е все едно да „намери“ в себе си чувство за хумор. Истината е, че тъжният млад Артър се превръща в тъжен Артър на средна възраст. Но в подстъпите на 50-годишния си юбилей ще вземе забавно решение.
Ще направи интервю с Х. Х. Х. Мандерн, което ще му осигури самолетен билет до Ню Йорк. После ще отиде на симпозиум в Мексико Сити. От Мексико Сити възнамерява да прелети до Европа, по-точно до Торино, където е номиниран за награда с една от по-малко лошите си книги. Оттам ще отскочи до Берлин, после ще се събуди в Мароко. Някъде в Сахара Лес ще навърши половин век. („Всички познаваме скръбта в моментите, в които трябва да се празнува. Тя е като сол в пудинга.”) Следващата точка е някакъв ритрийт център в Индия. Утешителното пътуване на Лес стига чак до Япония. И ще бъде платено от фестивали, литературни комитети, университети, резидентски програми и медийни конгломерати. Поне планът е такъв.
Като че ли през цялото време на Артър му е трудно да съвпадне със себе си. Но на вас няма да ви е трудно да изпитате емпатия към него, независимо от собствената ви професия и сексуална ориентация. За този мъдър, духовит, малко меланхоличен и много перипатетичен роман, Андрю Шон Гриър заслужено отнася „Пулицър” за белетристика през 2018. Освен че грабва с красив език и интересно „нахлуване” на автора в живота на героя (или обратно), „Прекрасният живот на Артър Лес” печели с чистосърдечност. И все на някоя страница ще ви стисне за гърлото. Ще ви научи, че не е важно дали хората, които обичате, са в обсега на живота ви. Важното е, когато си отидете от този свят, те да плачат за вас.
Българското издание е в превод на Паулина Мичева.
