Лира Литературно-рекламна Агенция
„Там при мене всичко е много мъничко.“
Често се сещаме за планетата на Малкият принц, когато ни се прииска място, което да обходим с няколко крачки, човек, който да ни разбира с малко думи, резултат без напразни усилия. Отново търсим повод за среща с него, защото на 29 юни отбелязваме 119 години от рождението на Антоан дьо Сент- Екзюпери.
Създателят на една от най-четените книги за всички времена и на още значими творби – „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южна поща“, живее в съзнанието ни сякаш изтъкан от друга материя. Той произлиза от стар благороднически род и от дете въображението му подхранват Алпите, красивия курорт Санкт Морис и Лион – третият по големина град във Франция. Тази среда, плюс върховете на литературата, до които рано се докосва, карат Екзюпери да полети. Духовно и физически. Той е кален първо във военната и после в гражданската авиация, където демонстрира самоубийствен героизъм, оказвайки помощ на екипажи с повредени самолети в пустинята. По-късно става Кавалер на Почетния легион на Франция, но не заради наградите, от страст продължава с летенето – въпреки войната, дори когато здравето и възрастта не позволяват. От последния си полет през 44-а година, сякаш зла поличба – именно на 44 години, Екзюпери така и не се завръща. Впрочем Малкият принц също измерва тъгата си по броя залези на своята планета…
„Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти.”
Днес сравняваме факти, пресмятаме съвпадения, тиражираме слухове за гибелта на писателя в желанието си да го увековечим. Почти чуваме стъпките на онази лисица в Сахара, която броди около него, докато той лежи обезводнен при една от тежките си катастрофи, усещаме през любимата му Консуело аромата (и бодлите) на розата, заради която всяка жертва би си струвала, търсим връзка с неспокойния дух на Екзюпери, на цели 119 години! А може да го призовем, като си живеем спонтанно и непредубедено спрямо хората, и да откликваме щом някой поиска:
„Моля, нарисувай ми една овца!“
