Начало / Интервюта / Диего Галдино: Пиша за Рим, кафе и любов

Диего Галдино: Пиша за Рим, кафе и любов

Писателят работи в кафенето си и смята, че имаме много общо с италианците

64710180_10157431026398060_4703444021861679104_n_cr

Аромат на кафе, повей от римска гордост и копнеж за любов ни остави Диего Галдино – автор на хитовите книги „Сутрешно кафе в Рим“ и „Вечерно кафе в Рим“. Той дойде в България, за да представи новия си роман „В любовта винаги става така“ и ни отдели време за разговор. Достатъчно, та да послушаме мелодична италианска реч, да ни покани да видим Трастевере – едно от най-харизматичните според него места, и да ни успокои, че тяхната столица има същите проблеми като нашата. Диего е бариста, наследил семейно кафене в Рим, в което работи и днес. Срещата ни в Хеликон Витоша мина неусетно, като на маса със стар приятел.

–  Сеньор Галдино, новата ви книга „В любовта винаги става така“ на италиански звучи по съвсем друг начин – „Виждам те за първи път“. Харесва ли ви българското заглавие?

– Да, удовлетворен съм напълно. Трябва да ви кажа, че преводът имаше различни интерпретации във всички държави, в които излезе. Смятам, че извадих късмет с българския си издател, гласувах доверие на „Кръгозор“ и благодаря на техния екип, че успя да предаде емоциите и посланията, които аз съм вложил в тази книга.

– Тя започва леко минорно, защо?

-Защото не е романтична комедия, а любовен роман. Любовта има своите нюанси и понякога свършва зле. В този случай краят е щастлив, но главната героиня е момиче, което е болно и се обръща към езика на любовта със съзнанието, че само тя може да я излекува. Чувствата ѝ минават през различни етапи, затова е естествено началото да е минорно.

– Вие пишете за рядко срещано заболяване – нарколепсия (внезапно заспиване). Дали събуждането на вашата героиня е и проглеждане за любовта, за цялата красота на Рим?

– Познавам хора, които са болни от нарколепсия, и отношението на обществото към тях е по-скоро иронично. Сякаш фактът, че заспиват, не се приема сериозно. Но това е тежко заболяване и аз избрах да опиша състоянията, в които изпада моята героиня, от една страна, за да се видят перспективите за лечение, от друга – исках да покажа, че любовта наистина може да излекува всяка болест.galvado01– А защо събирате двама влюбени от различни точки на Европа, тя идва от Швейцария, той е италианец?

– В моите книги връзките на персонажите обикновено са между италианец и чужденка или между италианка и чужденец. Защото мисля, че любовта е универсален език, освен това съм широкоскроен човек и бих искал другите хора също да бъдат такива.

– Има един хубав диалог в книгата ви, между стара графиня – швейцарка, и нейния син. Описвате го с такъв  темперамент, че се чудя – дали в модерното италианско семейство още съществува бурния начин на изясняване на чувствата?

– Споровете са присъщи за хората във всяка точка на света, но ние, италианците, сме по-пламенни. Влагаме страст и емоции, когато искаме да кажем нещо, да отстоим позициите си, и това е част от народопсихологията ни. Хората ни възприемат като много избухливи – да, така е, просто правим всяко нещо със сърцето си, дори и скандалите.

– За пръв сте в България, от малкото, което видяхте, усетихте ли по нещо да си приличаме с италианците?

– Не бях идвал досега в България и съжалявам, че по-рано не съм се запознал с това райско кътче. Тук се чувствам прекрасно, грижат се за мен, обсипват ме с внимание… От първия миг, в който стъпих на българска земя, усетих влиянието на Римската цивилизация. То личи във вашето историческо настояще, както и на съвременна Италия. Имаме наистина общи черти благодарение на натрупания във вековете културен обмен.

kaffee-und-gute-worte-diego

„В своите романи обикновено пиша за три неща: Рим, кафе и любов. Рецептурник или теоретична книга, посветени само на кафето, няма да ми са присъщи, не бих написал подобно нещо.“

– Ако дойда в Рим, какво кафе ще ми предложите?

– Ще ви приготвя марокино. Сигурен съм, че ще изпитате естетическа наслада от него, защото то съдържа какао, пяна, различни цветове, нюанси, които се преливат. Когато му се налюбувате и го опитате, ще се убедите, че носи и различни вкусове, които ще стимулират всичките ви сетива.

– Продавате ли книгите си във вашето кафене?

– Предпочитам да не го правя. Има редки случаи, щом някой дойде и поиска автограф. Смятам, че е хубаво човек да бъде професионалист и да си върши работата. Гласувам доверие на книжарниците и на хората, които работят там, за да изпълняват тази функция и да популяризират творчеството ми.

Разговора води: Людмила Еленкова
Превод от италиански: Радея Гешева

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

antonioXlaXcavaXbiblioteca

Мобилната библиотека на Антонио Ла Кава

Без книга детето израства самотно според италианеца Пенсионираният учител купува през 2003-а стар мотоциклет-триколка. Превръща …