Американската писателка е родена преди вече 208 години
„Чичо Томовата колиба” беше класика едно време. Трябваше човек да я е чел поне веднъж, че да гледат сериозно на него! Едно от най-популярните български издания е с корица на известния наш илюстратор Любен Зидаров.
Но от България да отидем в Щатите – при това в онази страна отпреди две столетия. Книгата си Стоу пише в подкрепа на чернокожите. Самата тя цял живот следва християнските добродетели. Остава без майка едва на 4 и грижите за голямото семейство поема нейният татко, който е пастор.
Бедна, но интелигентна, добра, но подложена на ударите на съдбата – ето така се е ставало голям писател в онези времена.
Самият повод да напише „Чичо Томовата колиба” е законът срещу бягството на роби. Според него всеки, който окаже помощ на избягал роб, автоматично става престъпник. Стоу вярва, че всички сме равни, и е силно възмутена. Като отговор създава книгата си.
Веднъж станала популярна, писателката внася навсякъде свежа нотка, но в същото време непримиримостта, с която посреща лъжата и лицемерието, ѝ печелят много врагове. Критично гледат на нея например във Великобритания, защото тя обвинява самия лорд Байрон в кръвосмесителна връзка.
До края на живота си Хариет се опитва да бъде защитник на свободата. Но това е трудно в онези времена – всъщност и днес сигурно би срещнала подобни проблеми…. За жалост се разболява и губи психическото си равновесие.
Много опити са правени да бъде накърнено доброто ѝ име. Обвиняват я в какво ли не. Но въпреки това „Чичо Томовата колиба“ си намира път през годините и столетията – и остава визитка на неравноправието и потисничеството. Като предупреждение, че свободата и вярата са висши блага. Колкото и трудно да се отстояват. Справка – Хариет Бичър Стоу.