Лира Литературно-рекламна Агенция
Скулптурата, създадена от Георги Андонов, е точно пред входа на Хеликон
Виж колко интересно, чуваме първо по-възрастната жена. Това дали е Христос, пита другата. А защо е в книга, колебае се спътничката ѝ. Двете правят несигурна крачка към интригуващата пластика, но като виждат купчината книги в основата ѝ, май се стряскат и отстъпват.
Въпреки това само час по-късно книгите почти са свършили. Георги Андонов пък – създателят на тази композиция и автор на идеята за пърформанса, е застанал дискретно отстрани. За да реализира идеята на пожелалите анонимност поръчители, му трябват няколко месеца. В главата си имал точно тези две думи – Четящият човек.
Резултатът тепърва ще се осмисля от бургазлии и всички, които попаднат през лятото на „Тройката“ – централния бургаски площад. Но е факт, че в навечерието на 24 май у нас се роди като че ли за първи път истински траен артефакт, определящ четенето като творчески импулс и изкуство. Сам творецът споделя, че създава композицията с мисълта тя да остане за години и поколения напред. Официалното откриване сигурно ще е през лятото, но Четящият човек оживя с тази първа акция през май. И изглежда, бързо ще натрупа приятели – сам Георги Андонов застана пред нас с цял лист версии за това, което е създал. Записал ги от случайно преминаващите. Според него – доказателство, че сътвореното е успешно. Но ето какво казва лично той…
– Каква символика крие фигурата?
– Ето ги мненията, които съм записал… Моята идея беше това да е Четящият човек, но асоциациите на хората наистина впечатляват. Например човек, който черпи сили от земята чрез ръцете, слизащи надолу. Също портал, телепорт, чекпойнт на летище… Или това: Книгата е прозорец! Чух, че е танцьор преди реверанса си към публиката. Също Витрувианският човек на Да Винчи. Или Христос… Още гимнастик и дори безполов четящ човек…
– А каква е всъщност първоначалната ви идея?
– Знаете ли, когато някой дойде при мен да ме пита какво съм искал да кажа с някоя картина… не искам нищо да кажа, искам вие да го тълкувате! Самият факт, че се раждат толкова много предположения, ми е достатъчен.
– Случаен човек подхвърли, че може би това е рамка за селфи…
– Да, ако искате, може и това… Една баба ме пита кой е този другар. И аз ѝ казах, че това е Антихристът и папата ми го е поръчал.
– Обикновено такива скулптури са на деца и в тях има един романтизъм, един наивитет – а вашата творба е изпълнена с пространство, тя отдалечава и приближава към книгата едновременно.
– Исках да се дистанцирам от това да създам илюстрация. Навсякъде в Бургас виждаме илюстрации. Когато говорим за сериозно изкуство, трябва да има естетика. Дори Альошата (паметникът на централния бургаски площад, б. а.) е илюстрация. Самият факт, че има тълкувания, е доказателство за наличието на концепция.
– А има ли някъде, в някое ъгълче на съзнанието ви, литературен герой, който мъъъничко се е запечатал в скулптурата?
– Не. По-скоро, като го отлях, ми напомни един филмов герой, но нещата се наслагват – в паметта влизат всички емоции, книги и когато нещо ти потрябва, то се появява. За мен това е продукт на услужливата памет, натрупвана в годините, и така се роди този образ.
– В основата сега стоят книги. Каква е идеята?
– Идеята беше да стане нещо като пърформанс, да провокираме хората да си вземат книга безплатно.
– Какво е Четящият човек, къде се вписва в начина ни живот и какво му дължим?
– За мен Четящият човек е просветление, светлина, познание. Само четящ човек може да е полезен на обществото ни. Това е посланието. Приемете го като символ.
Автора! Автора!
Автора! Автора!
Георги Андонов завършва Националната художествена академия през 1990 г. Работи в страни като САЩ, Ливан, ОАЕ и др. Работата му на художник се цени от Лондон до Истанбул и от Лос Анджелис до Бейрут. От 2007 г. живее в Бургас, като е известен с доброто си отношение към благотворителни и обществени каузи.
