Начало / Интервюта / Георги Гаврилов: Писането се нуждае първо от истина

Георги Гаврилов: Писането се нуждае първо от истина

Поетът представи най-новата си книга „Сините часове“ в търговищкия Хеликон

1

Роден е през 1991 г. в София. Учил е английски, френски и унгарски. Защитава бакалавърска степен по Физика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2012-а работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика.

Дебютната му книга „Корабен дневник на книжната лодка” получи преди три години извънредна награда на Сдружението на българските писатели за успешно участие на млад автор в Националния литературен конкурс на името на Христо Фотев.  Месец след това същата творба спечели голямата награда за дебютна поетична книга – бронзов Пегас, на конкурса „Южна пролет“ в Хасково. Пак през 2016 г. в издателска къща „Знаци“ излезе и втората му книга – „Пиета“, която веднага бе забелязана от литературната критика.

За най-новата книга на Георги Гаврилов „Сините часове” редакторът Катерина Стойкова казва, че е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилиеВсеки, който прочете стиховете в нея – продължава Катерина, – ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце.

Интересно ни беше да научим защо точно „Сините часове“ и какво се крие в самата книга

„Автор на корицата е Марина Чимуркова. Тя е фотограф и това всъщност се оказа много подходящо, защото сините часове и синият час са изначално едно фотографско понятие. Става дума за времето малко преди залез и малко преди изгрев, когато единствено сините оттенъци на видимата светлина се отразяват от атмосферата към Земята и всичко изглежда синкаво. Книгата е разделена на три цикъла, които са свързани отчасти с тези времеви отрязъци. Първият се нарича „Привечер”, вторият  – „В междините”, а третият „Призори”.  Синият час е един преходен период между тъмната и светлата част на деня, между тъмната и светлата част на всичко, което ни се случва и което ни спохожда. Това е едно много кратко време, в което ние имаме възможност да останем сами със себе си. Един много интимен момент. Момент за сбогуване с отминалото и подготовка за предстоящото. Такива са и текстовете в книгата.

Аз съм голям привърженик на концептуалните стихосбирки. И по-точно казано, на концептуалните поетични книги. Защото стихосбирката може да бъде един голям набор от стихотворения, събрани в едно тяло, които обаче не започват да разказват една цялостна история, а просто са събрани вътре в тялото. Но според мен е важно не само отделните текстове да имат своя заряд и смисъл, а когато човек отвори книгата и я чете от първата към последната страница, да премине през онова, което е изживял авторът, пишейки тези отделни части.“

3

А каква за Георги Гаврилов е връзката между физиката и поезията

„Връзката между физиката, поезията и още няколко неща – като философията например, е много отдавнашна. За мен те не изглеждат различни или несъвместими. Всичко това е започнало, когато някой, в топла или студена нощ, просто е повдигнал нагоре глава, погледнал е към звездите и се е запитал: „Какво има там?“ И това е общото начало на тези изглеждащи сега като съвсем разнопосочни науки и изкуства. И всъщност има много общо – цялата вселена, това е работното поле и на поезията, и на физиката, и на философията. И свободата, която имаме, да боравим и с наличното ни, и с неналичното – онова, което не се вижда, онова, за което нямаме сведения, но вкарваме и в теориите, и в размислите си.“

Попитахме автора и какви чувства е вложил в тези стихове

„За чувствата – мисля си, че може би най-важната роля на литературата е, стигайки до някого, да му помогне в някакъв момент и да го спаси. И това че тези неща изглеждат не толкова позитивни, всъщност не означава, че водят към нещо зло. Лично на мен винаги ми е помагала и ме е спасявала точно тази литература, в която изглежда, че няма светлина. Но светлината е в това, че мракът е написан. Той грее през буквите. Така го чувствам и така го разбирам. Независимо дали ще се каже някакво споделено усещане за нещо трудно и тежко, или просто чистата естетика на стиха, бил той и по-мрачен, ще те накара да видиш нещо красиво и в това. Усещал съм го много добре като читател. Заради това по този начин преразказвам нещата.

Обичам да пиша и харесвам писането, което е породено и от опита, и от възприятията си по отношение на света, които незадължително притежават своя чисто експериментален набор от случили се неща.  Онова най-първично при мен от съвсем ранни детски години световъзприятие, за което човек няма нужния речник или правилно изразяване, за да обобщи и въдвори в една картина.

Трябва да има истина в писането. И през истината да съберем сили за другото.“

За финал помолихме Георги Гаврилов да ни зачете някои от своите стихове в книгата „Сините часове”

217751_b

***

Ако някога си пътувал с последния автобус
в минус 15 градуса, януари
в смътна светлина и скърцане на хармоника
без контрола, пиян и с бутилка евтино мерло
през квартали и улици без имена
без да знаеш къде си и накъде отиваш
с единствената надежда следващата спирка да не е последната
ако си ял веднъж на няколко дни
и вехтото жълто на спомена се е примесвало с това от лампите
и вехтото бяло на вярата се е примесвало с това на денонощните магазини
ако никой никъде не те е чакал
и това те е успокоявало с тъгата си
ако си бил там и си слязъл преди последната спирка
за да запазиш нещо за последния път
ако си броил стотинките, за да ги дадеш другиму
ако си пресичал най-студеното парче от града
и си се бил със случайни хора – нападнали случайни хора
ако си пил до сутринта, за да можеш отново да отидеш на работа
ако си преминавал със страх от себе си мостове
и си се спирал по средата на влаковите композиции
вдишвал си от големия въздух на големия въпрос
за да намери поне вятърът дом в гърдите ти
значи знаеш за какво говоря.
И не е нужно да казвам,
че съм те познал онзи път в непрогледния мрак,
капещ от нас.

***

Под всеки мост,
от който искаш да скочиш
някой друг живее.

Разговора води Борислав Курдов
Авторът е книжар в Хеликон Търговище

Прочетете още

unnamed

Том Егеланд за четенето: „Важно е младите да четат вълнуващи книги“

Авторът на бестселъри им поднася сега своята „Мистерията на мумиите“ Писателят е сред най-любимите, що …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...