Ритуалът по смяната на императора в Япония

13.05.2019 Любопитно

Страната на изгряващото слънце живее вече в ерата Красива хармония

Едно от най-интересните събития в Япония напоследък е тазгодишната смяна на императора. Но какво всъщност представлява тя?

Вероятно първото нещо, което идва наум на който и да е японец, е т. нар. „смяна на ерата“ – от първи май тази година Япония вече се намира не в ерата 平成 – Хейсей, а в 令和 – Рейва (произнася се „рейуа/рейла“). Всеки император управлява под даден девиз – съчетание от два йероглифа с положително значение, обикновено избирани така, че да съответстват по някакъв начин на актуалната ситуация в страната. В миналото девизите са се ползвали като магическо заклинание – императорът е можел да ги променя, когато поиска, като това е било много често явление; например след редица бедствия и глад през 20-те на 19. век през 1830-а е избран новият девиз 天保 (чете се темпоу), което в превод значи „небесна закрила“. В днешно време правилата се леко променени и нов девиз се избира единствено при изкачването на нов император. Този девиз се явява и „име на епохата/ерата“, в която той управлява – ето защо говорим за „смяна на ерата“.

В действителност обаче девизът се избира не от самия император, а от съвет от експерти – основно учени и други лица, заемащи важни обществени позиции (тази година общо деветима човека), които предлагат различни възможни комбинации – но те не могат да бъдат случайни – традиционно йероглифите се избират от древните китайски класики. Тази година, по изключение, двата йероглифа се взети от най-стария изконно японски поетичен паметник 万葉集, Ман‘ьоушуу (антология, създадена във втората половина на 8. век сл. Хр.). Самият Шиндзо Абе, министър-председател на Япония, коментира, че това е текст, символизиращ Япония – в него са събрани стихове, създадени от хора с разнообразно потекло, не само аристократи, но и обикновени люде. Още повече, той отбелязва, че в името на новата ера се въплъщава „красивото сближаване на сърцата на хората, от което се ражда и развива културата“.[1]

Буквалното значение на новия девиз обаче стана причина за някои спорове – вторият йероглиф „ва“ (произнася се „уа“ или “ла“) значи мир, но първият – „рей“, е донякъде многозначен, а в модерния език най-често се използва в смисъл на „заповед“, което сякаш не отговаря за изискването за положителен смисъл на девиза. Официално обявеното значение обаче е „красива хармония“, тъй като тълкуването на „рей“ в стихотворението, от което е взето, е като красив, бляскав. (От първия стих: 于時、初春令月、氣淑風和 = Красив пролетен месец е, въздухът ясен, вятърът спокоен…; според някои тълкувания може да бъде и „благополучен месец“)

Наред с магическите си функции, девизът играе и друга много важна – и далеч по-практична роля, а именно тази на летоброене. Японците записват датите си не според западния календар, а според ерата, в която живеят, т.е. тази година в Япония е „година първа“ от Рейва. Ето защо много бизнеси в печатарския сектор бяха изправени пред редица проблеми – като например как да издадат нов календар, когато не знаят името на епохата от 5-ия месец нататък… Преди 30 години, когато Япония влиза в Хейсей ерата, името на девиза е обявено в деня на изкачването на престола на Акихито – а това разбираемо води до широкообхватен хаос, най-вече защото всички официални документи по закон се водят по японското летоброене. Тази година името на новата ера бе обявено на 1 април, цял месец преди официалната абдикация на Акихито и възкачването на Нарухито, което даде време на повече компании да се подготвят. И все пак проблемът този път е и по-сериозен – необходими са не просто милиони нови официални бланки и календари; от ъпдейт се нуждаят и всички компютърни системи.

Що се отнася до самия ритуал по смяната на владетеля на Япония, той не е никак прост – не е и един. По начало се приема, че японският император е директен наследник на богинята Аматерасу (Богиня на Слънцето в японската „религиозна“ система Шинто), а династичната линия е непрекъсната до днес. Още повече, той е и върховен шинтоистки жрец, който отговаря за провеждането на редица ритуали всяка година – свързани с молитви и благодарност към божествата за добра реколта или пък с молби за благополучие на народа… А когато дойде време за изкачване на нов император на Трона на Хризантемата (наименованието на японския престол), нещата са още по-сериозни. Императорът получава Трите свещени регалии (предмети, наследени директно от божествата) – меч „кусанаги-но-цуруги“ (букв. острие, посичащо трева), бижу с форма на запетайка „ясакани-но-магатама“ и огледало „ята-но-кагами“, макар всъщност да му биват давани само първите две, тъй като огледалото се пази за постоянно в светилището в Исе. Това, разбира се, означава, че императорът изпраща пратеници до Исе, за да „обявят“ изкачването му на престола – може би не дотам наложителна дейност в днешно време, но във функцията си на ритуал, задължителна.

Самото изкачване на престола „Сокуи-но-рей“ се извършва с вход, забранен за простолюдието, като само малка част е публична. Друга важна церемония, която се състои чак наесен, е „Дайджоо-но-сай“ – по същество тя представлява церемониално поднасяне на ориз от императора към Богинята Аматерасу. Това обаче не е какъв да е ориз, а специално избран, отгледан с много пречистващи ритуали от високопоставени шинтоистки свещеници, и най-щателно изчистен зрънце по зрънце. Идеята на ритуала е да се утвърди връзката между нововъзкачилия се на престола император и Богинята на Слънцето, тъй като през годините на управлението си той трябва да бъде посредник между нея и японския народ.

Но любопитно е, че въпреки всички тези ритуали, самото изкачване на престола на нов император сякаш не предизвика кой знае какви вълнения – далеч по-интересна тема за разговор се оказа обстоятелството, че говорим за абдикация – по принцип императорът следва да управлява до смъртта си, а оттегляне по желание не се е случвало от два века насам (император Коукаку през 1817 г. е последният абдикирал). Във всеки случай, отдавна се знае кой ще е наследникът, а и японският император всъщност не притежава почти никаква власт – дори самата конституция започва с думите, че императорът е само „символ на японската държава и на единството на японския народ“. А що се отнася до самите японци, те изглежда не изпитват особено недоволство по въпроса – 74% твърдят, че сегашната императорска ситуация е съвсем приемлива; разбира се, съществува и мнението, че цялата императорска институция е излишна и би могла да се ликвидира – нали за смяната на императорите тази година са отделени около 16.6 милиарда йени – но дори и така това мнение споделят едва 7%. В същото време само 4% смятат, че е добра идея да се дадат повече права и пълномощия на императора – вероятно урок, научен от събитията между Реставрацията Мейджи (когато Япония се „отваря“ и започва вестернизацията ѝ, ок. 1870 г.) и Втората световна война… [2] [3]На въпроса дали „почитат“ императора, японците също нямат конкретен отговор – според статистиките от последните четири десетилетия около 30% отговарят положително, а средно около 40% казват, че им е безразлично; само 2% са твърдо против.[4]

И така, изглежда, че японският народ все пак обича своя император – макар и той да не играе на практика никаква политическа роля, може би тъкмо това го прави харесван – той е сравнително неутрална фигура, с чиято помощ същевременно Япония е по-уникална на фона на немногото останали днес монархии. Със сигурност същото може да се каже и за собственото летоброене – макар и понякога да е малко неудобно, то е още един „символ“ на японското.