Начало / България / „Тайната“ за скептици

„Тайната“ за скептици

218588_bЖивотът ежедневно ни поднася страхотни възможности – сега вече можем да се възползваме от тях, като обучим ума си да ги сграбчва.

Книгите за самопомощ като „Тайната“ ни уверяват, че можем да станем господари на съдбата си, като овладеем Закона за привличането и променим мисленето си. Ако се абстрахираме от мистиката, ще видим, че в основата на тази идея лежи фундаментална истина, която се подкрепя от последните открития в невронауката. Повечето неща, които искаме в живота – здраве, щастие, богатство, любов, – се управляват от способността ни да мислим, чувстваме и действаме по определен начин, т.е. от нашия мозък.

Д-р Тара Суорт, невроучен, психиатър и житейски наставник, е напълно убедена, че можем да променим начина, по който функционира мозъкът ни, и така да трансформираме живота си. В „Източникът“ (изд. „Изток-Запад“) тя се позовава на най-съвременната когнитивна наука и на собствения си професионален и личен опит, за да ни разкрие ключа към овладяването на човешкия ум.

Книгата съчетава по уникален начин наука и духовност, за да пробуди силата на вашия мозък. Тук ще откриете как да:

  • изключвате мисленето на „автопилот“ и да променяте мозъчните си пътища така, че да реализирате своя потенциал;
  • материализирате нещата, които искате, като насочвате енергията си към вашите най-съкровени желания;
  • използвате силата на визуализацията, за да научите мозъка си да сграбчва подходящите възможности и да поеме контрол над бъдещето;
  • атакувате решително живота, като разсейвате страховете и негативното мислене.

Отключете вашия потенциал – само четири стъпки ви делят от изграждането на вашия нов, уверен Аз.

 

ОТКЪС

Силата на визуализацията

Да започнем с един прост пример: представете си, че потропвате с левия крак по пода. Така стимулирате онази част от мозъка, която се активира и при същинското извършване на това действие. При сканиране на пациенти в кома (които не могат да се движат или да реагират) се вижда, че когато те бъдат помолени да си представят как се разхождат в собствената им всекидневна, в мозъка им се активират онези части, които отговарят за ходенето и за въображението.

Невероятно, но човек може да извлече както физически, така и психически ползи от едно въображаемо действие – едно нещо може да стане осезаемо и дори реално само с помощта на въображението. Изследвания показват, че хора, които просто си представят как натоварват дадена мускулна група, наистина укрепват въпросните мускули и активират мозъчните пътища в кортекса, които отговарят за тези движения.1 По същия начин, когато психологът Гуан Юе моли членовете на тестова група от Клиниката в Кливланд, Охайо, да си представят, че правят физически упражнения, хората наистина започват да трупат мускулна маса, въпреки че в действителност не осъществяват никаква физическа активност.2 Невероятно! В експеримента участвали трийсет млади и здрави доброволци. В първата група осем от тях трябвало „мислено“ да свиват малкия си пръст. Втората група, отново от осем души, мислено свивали лакътя. Трета група от осем души не правели нищо, но участвали като контролна група. Последните шестима участници действително правели физически тренировки с пръстите и ръцете. Експериментът продължил 12 седмици (15-минутни тренировки, 5 дни в седмицата). Накрая на експеримента измерванията установили, че участниците от първата група били увеличили силата на пръстите си с 35 процента, а тези от втората група били увеличили здравината на лактите си с 13,5 процента (и то без изобщо да се напрягат физически!). В сравнение с тях участниците, които реално правели физически тренировки, увеличили мускулната си сила с 53 процента, а тези от контролната група не показали някакви значителни промени в здравината на пръстите или лакътя. Въпреки че участниците, които наистина тренирали, извлекли по-голяма полза от упражненията, показателите на другите участници, които правели въображаеми тренировки, били наистина смайващи.

Това убедително доказва нещо, което спортните психолози отдавна знаят – а именно, че като си представим нещата, които искаме да постигнем, и включим във визуализацията и симулирани физически усещания, ние подобряваме връзката ум – тяло по отношение на въпросната физическа активност. Мозъкът регистрира това на дълбоко ниво и е много по-склонен да направи позитивна асоциация, когато в реалния живот попаднете в подобна ситуация. По същия начин психотерапевтите често препоръчват да си сложим на китката гумен ластик и всеки път, когато спазим обещание, което сме си дали, например да не пушим, да дръпваме рязко ластика или да сложим три гумени ластика на китката на лявата си ръка и всеки път, когато си помислим нещо позитивно или визуализираме положителен резултат, да преместваме по един ластик на дясната китка.

Комбинацията между физически и мисловен дразнител активира едновременно тялото и ума и служи за двойна подсигуровка на желания резултат. Така подготвяме мозъка да разпознава и да борави с неща, които може никога преди да не сме виждали или правили. Следователно има логика в това да визуализираме идеалното за нас бъдеще, защото така учим мозъка да разпознава аспекти от него в ежедневните ни постъпки и отношения, да вижда полезни за нас възможности и да бъде привлечен от тях.

Визуализирането на това как се справяме с трудна ситуация е много ефективно, защото преобръща парадигмата, според която мозъкът третира като потенциална заплаха всяко ново нещо, човек или място. Представете си ситуация, в която залогът е голям – например, че се явявате на интервю за работа или отивате на среща с непознат. Ние обикновено се изнервяме от неща, които не познаваме или които ни изваждат извън зоната ни на комфорт – любимото състояние на мозъка е да следи за потенциална заплаха, каквато за него е всяко ново нещо или всяка промяна. На моменти всички се поддаваме на тази нагласа, особено когато сме под стрес и надбъбречните ни жлези усилено отделят стресовия хормон кортизол, който уврежда здравето ни, а в този случай влияе и на способността ни да вземаме решения, като ни кара да избягваме рисковете. Всичко това се отразява негативно на самочувствието и на системата ни от убеждения, които в подобни ситуации ни помагат, и съответно влошава представянето и способността ни да се справяме с нови ситуации.

Когато обаче предварително визуализираме определено събитие или ситуация, ние по същество подмамваме мозъка да мисли, че това му е познато. Така понижаваме недоверчивостта му и той започва да мисли на езика на изобилието, в резултат на което ни позволява да поемаме разумни рискове и да се възползваме от новите възможности.

Когато помагам на хора да се подготвят за някое събитие – интервю за работа, изнасяне на реч или спечелване на състезание, аз ги карам да си представят мислено всеки аспект от въпросното събитие – с какво са облечени (да погледнат тялото и краката си и да видят дрехите и обувките, които ще носят във въпросния ден), с кого са (да видят морето от лица и реакциите на хората по време на тяхното интервю или реч) и къде се намират, като извъртят целия сценарий от край до край и видят положителния му завършек. Ако преди това са посещавали мястото на събитието – добре. Ако не са, могат да го потърсят в гугъл или да хвърлят един поглед на залата точно преди началото на събитието, за да може мозъкът им да приеме обстановката като нещо познато. Това е все едно да погледнат маршрута в картата или в телефонното приложение, преди да поемат на дълъг път. Щом не се колебаем да го направим, преди да тръгнем по непознат маршрут, защо да не се подготвим по същия начин и за важно събитие?

Визуализацията несъмнено е полезна при подготовката за еднократно, важно събитие, но в тази книга ще издигнем тази техника на едно по-високо ниво и с нейна помощ ще изградим дълготрайна визия за вашия живот. Първо обаче ще изучим мозъчните механизми, които участват в процеса на визуализирането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.