Начало / Любопитно / Светът полудя отново по муминтроловете

Светът полудя отново по муминтроловете

Сериалът „Муминската долина“ предизвика огромен интерес в родината им Финландия

1301237_02_05_moominvalley_so1_258147

Муминтроловете са със статут на религия в страната си – и доказателство е начинът, по който се приема премиерата… Събитието е отбелязвано медийно, със срещи, трейлъри, а във филмовия състав влизат само топ имена на финландската телевизионна индустрия, отбелязва вестник „Гардиън“

От смъртта на Туве Янсон през 2001 г. интересът към творбите ѝ не само, че не стихва, но сякаш се засилва. Преиздават се и книгите ѝ за хипопотамоподобните муминтролове, и прозата ѝ за възрастни. През 2014 г. 100-годишнината от рождението на Янсон беше отбелязана с изложби и публикуване на биографията ѝ. Сред литературните ѝ последователи е и самият Тери Пратчет, който нарича Янсон една от най-великите детски писателки на всички времена. Според Филип Пулман пък, тя е заслужавала Нобел за литература.

Но подобно на много други популярни персонажи като Падингтън или Мечо Пух, муминтроловете по-често се срещат изобразени върху чаши за кафе и хавлиени кърпи, отколкото между страниците на книги. И съдейки по новите и нови колекции, персонажите на Янсон нямат намерение да излязат от мода. За това със сигурност помага сериалът, който в момента се излъчва във Финландия и чийто последен епизод от първия сезон ще бъде на 20 май.

Moominvalley

Първият 22-минутен епизод е излъчен на 1 февруари 2019 г. и гъмжи от типична за муминтроловете философия, като например тази, че единственото, от което наистина трябва да се страхуваш, е самият страх. Но всъщност, ако човек извърне очи от екрана и прочете книгите на Туве Янсон, ще открие, че зад светлината и радостта прозират много сенки. Самата авторка пише по повод успеха на поредицата си: „Кошмари, чудовища, всички онези ужасяващи символи на подсъзнанието, които ме стимулираха да пиша… Чудя се дали детската стая и стаята на ужасите са толкова далече една от друга, колкото си мислят хората”.

„Малките тролове и голямото наводнение” е първата книга от поредицата, в която малкият Муминтрол и майка му са принудени да си търсят място за нов дом, след като тяхната къща зад печката е разрушена заради прекарването на централно отопление. Татко Мумин е изчезнал, а спасяването им от голямото наводнение е истинско чудо. Втората книга, „Кометата идва”, е не по-малко динамична, тъй като в нея сякаш идва самият край на света на мумините. Двете истории са публикувани през 1945 и 1946 г., но Янсон започва да ги пише още през 1939 г. като опит да избяга от ужаса на Втората световна война. Въпреки връзката им със събитията от 40-те години на 20. век, двете книги на Янсон чудесно се вписват и в настоящето на конфликти, бежанци, екологични кризи.

Всъщност този, който измисля муминтроловете, е чичото на Туве –  той иска да плаши с тях децата, крадящи сладкото от килера му. Янсон рисува първия муминтрол на стената в тоалетната, докато двамата с брат ѝ спорят върху философа Кант. Впоследствие муминтролове се появяват в карикатури редом до Хитлер и Сталин в сатиричното списание Garm, на което Янсон сътрудничи 24 години. В началото те са с дълги носове и ядосан вид, но после еволюират до нежните си, щедри и забавни образи, така популярни и днес.
moomins-tv-show

„Цилиндърът на Магьосника” е третата книга за муминтроловете. Тя е много по-светла и позитивна и в нея се появяват Тофслата и Вифслата, които пазят в своя куфар безценен и таен рубин. Мнозина смятат, че това е алюзия за връзката на Янсон с театралната режисьорка Вивика Бандлер във времена, когато хомосексуалността е все още незаконна във Финландия. Едва в шестата книга – „Омагьосана зима”, се появява Тоо-тики – приятелка на семейството муминтролове, чийто образ е вдъхновен от партньорката в живота на Янсон Туулики Пиетила-Тути. В книгата горкичкият Муминтрол се е събудил по-рано, зимата е още тук, а семейството му все още спи дълбок сън. Той е принуден да стане по-независим и да се справя сам, а според мнозина четивото представя момента, когато самата Туве среща Тути и започва истинския си самостоятелен живот.

Последните две книги за муминтроловете са изпълнени с меланхолия и са отражение на мрака в душата на Янсон.

„Татко Мумин и морето” е сред най-добрите алегории за депресията и според мнозина – шедьовърът на финландката. „В края на ноември” е писана след смъртта на майката на Туве и всъщност е книга за загубата и смъртта. Дори муминтроловете отсъстват от творбата, тях ги няма, чакат ги да се завърнат, а след време Янсон споделя, че повече не е намерила сили самата тя да се върне към щастливата Муминска долина.

Книгите за муминтроловете са истории за оцеляването, защото не бива да забравяме, че няма проблем, който да не може да се реши с чаша кафе и прегръдка. А новият сериал излиза в най-подходящото време, когато повече от всяко на света са нужни муминските оптимизъм, откритост и гостоприемство, дълбоката им връзка с природата и антиконсуматорска философия. Муминтроловете преминават през всичко – наводнения, земетресения, вулканични изригвания, комети, но го посрещат с усмивка. Каква по-добра житейска философия от тази?

Лира.бг по материали от „Гардиън“

Прочетете още

MV5BMTAzMDkwMzE2NzVeQTJeQWpwZ15BbWU4MDQzNzU3MzMx._V1_

Лангдън получи собствен сериал

Героят на Дан Браун е харесан от NBC Телевизионният сериал ще се основава на романа …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.