Начало / България / За естеството на съзнанието

За естеството на съзнанието

suznanieto_kato_instinkt_cover„Бащата” на невронауката и пионерът в изследването на разделения мозък проф. Майкъл С. Газанига разкрива необятната картина на човешкото съзнание в книгата си „Съзнанието като инстинкт” (изд. „Сиела”). Мащабният труд е плод на дългогодишния опит на професора, който преплита умело най-новите научни изследвания и факти по темата с това, което знаем от историята на човешкото познание, за да даде отговор на важния въпрос: какво точно е съзнанието и как то ни прави хора?

Изтъкнатият невроучен и професор по психология Майкъл С. Газанига хвърля светлина върху въпроса, който вълнува човечеството от векове: какво е съзнанието. Възникналата преди столетия идея за мозъка като машина провокира и разделя учените и философите и днес. Газанига прави истински пробив в тази теория, защитавайки идеята, че мозъкът е стройна система от независими модули, които работят в синхрон. Трудно е съзнанието да бъде угасено дори при наличието на тежки мозъчни травми и изменения – то няма център и винаги блещука в мрака. Разбирането как то се появява ще дефинира бъдещето на невронауката и ще предопредели посоката на изследванията за изкуствения интелект – теми, които вълнуват проф. Газанига в „Съзнанието като инстинкт” (с подзаглавие „По следите на загадката как мозъкът поражда ум”).

В „Съзнанието като инстинкт” Газанига обяснява как съзнанието се появява и ни прави хора. Самият той обобщава: „Най-просто казано, според мен съзнанието е инстинкт. Много организми, не само хората, го притежават в готов вид още с появата си. Тъкмо това са инстинктите – нещо, което организмите притежават още с появата си. Живите същества имат организация, която прави възможно съществуването на живота и в крайна сметка на съзнанието, въпреки че са изградени от същите материали като неживия природен свят около тях.”

Dr.-Michael-GazzanigaМайкъл С. Газанига (1939) е сред най-знаковите невроучени на планетата. Завършва престижния Dartmouth College (част от елитната Бръшлянова лига) през 1961 г., а през 1964 г. защитава докторската си степен по психология в Калифорнийския технологичен институт. Член е на Американската академия за изкуство и наука, Института по медицина, Националната академия на науките на САЩ и на Съвета по биоетика към президента на САЩ Джордж У. Буш. Основател е на Центърa за когнитивна невронаука в Калифорнийския университет и в Dartmouth College. Автор на редица книги и главен редактор на Journal of Cognitive Neuroscience, днес Майкъл С. Газанига е един от най-известните невроучени в света. „Съзнанието като инстинкт” е първата му книга, която излиза на български език.

Преводач от английски език на „Съзнанието като инстинкт” е Елена Филипова.

 

ОТКЪС

Фройд, несъзнателният ум и люшкането относно механизма му

Междувременно донякъде революционната идея за несъзнателния ум наистина спечелила известна почва благодарение на приноса на Зигмунд Фройд. Дали онова, което завоювало всеобщо внимание на неговите психоаналитични теории, не бил шокиращият елемент в тях? Тъй или иначе в началото на кариерата си Фройд вече бил захапал по-голям залък, отколкото можел да преглътне. През 1895 г. той публикувал „Проект за научна психология“, в който защитавал ултраматериалистическата идея, че всяко умствено събитие е тъждествено с неврологично събитие. Той заявил, че първата стъпка към целта на научната психология е да установи и да опише точно невронното събитие, свързано с всяко мисловно събитие – ранна версия на настоящото търсене на невронните корелати на съзнанието. И сякаш това не стигало, ами той предложил и втора стъпка, „елиминиращ редукционизъм“: речникът, използван за описание на умствените състояния, трябвало да бъде орязан и заменен с нов неврологичен речник. Така че вместо да говорите за ревността си, вие бихте отбелязали, че вашето поле J2 излъчва импулси със специфична честота и скорост. Фройд предложил тази промяна не само за онези, които изучавали мозъка, но и за всички. Всички. Поезията щяла да бъде съвсем различна, както и картичките за Свети Валентин: „Моята p392J излъчва импулси с 95% по-бързо, когато моята L987T кореспондира с лицето ти“. Явно броят на координатите за „моята“ е щял да заеме твърде много място.
Но докато книгата му била още топла от печатницата, Фройд променил мнението си изцяло и напълно. Оуен Фланаган съобщава: „През 1895 г., още в годината на „Проекта“, Фройд заявил, че било „безсмислен маскарад да се опитваме да обясним психичните процеси физиологично“. И не само това, но решил също така, че за умствените събития трябвало да се говори само с речника на психологията. Никакъв редукционизъм. Фланаган проследява един от корените на тази аргументация до германския философ, психолог и бивш свещеник Франц Брентано, един от наставниците на Фройд в медицинското училище.
Брентано искал философията и психологията да се практикуват с толкова взискателни методи, колкото се прилагали в природните науки. Той разграничавал два различни подхода към психологията, които нарекъл генетичен подход и дескриптивен подход. Генетичната психология щяла да изучава психологията от традиционната емпирична гледна точка в трето лице, докато дескриптивната психология, която той понякога нарича „феноменология“, била замислена да описва съзнанието от субективната гледна точка в първо лице. Той бил съгласен с философите от ХVIII в., че цялото познание се основава на опита, и поддържал, че психологията трябва да използва интроспекцията, за да изучава емпирично какво изпитва човек във вътрешното си възприятие. Тук се крият корените на една друга дефиниция на думата „съзнание“: осъзнаването и субективното усещане за феноменологичния опит, към което ще се върнем в следващата глава.
Брентано смятал, че разликата между умствените и физическите явления е, че физическите явления са обектите на външното възприятие, докато умствените явления имат съдържание и са винаги „за“ нещо, тоест те са насочени към обект. Този обект, уточнява Брентано, „тук не трябва да се разбира в смисъла на нещо“, а като семантичен обект. Така че вие може да желаете да видите кон, но може също да желаете да видите еднорог, който е изцяло въображаем обект, или може да желаете прошка, която, била тя въображаема или не, е семантичен обект, но определено не е обект, който можете да сложите на масата. Брентано твърди, че това „за-ство“ (aboutness) е главната характеристика на съзнанието; той назовава статута на обектите на мисълта с израза „интенционално несъществуване“. Оуен Фланаган пише: „От този възглед, станал известен като „тезата на Брентано“, следва, че никой език, който не разполага с концептуалните ресурси да изрази смисловото съдържание на умствените състояния, като например езика на физиката или невронауката, не може никога да схване адекватно най-открояващите се факти за психологическите явления“.
Фройд, като черпел от опита, който имал с пациентите, и го свързвал с представата за несъзнателни процеси, създал систематична психологическа теория. Той разделил ума на три нива: съзнателен ум, който включва всичко, което осъзнаваме; предсъзнателен ум, съдържащ обикновени спомени, които могат да бъдат извлечени и препратени към съзнателния ум; и несъзнателен ум, домът на чувствата, импулсите, спомените и мислите, които са извън съзнателността. Представата, че процесите, свързани с емоциите, желанията и мотивите, са недостъпни за съзнателна рефлексия, не била нова. Тази идея била подхвърляна не само от Декарт, но дори и още по-рано, през IV в. от Августин, през ХIII в. от Тома Аквински, а след Декарт – от Спиноза и Лайбниц. Фройд обаче се отличавал с това, че смятал повечето от съдържанието на несъзнателното за непристойно. А според неговата теория несъзнателното влияе на почти всички наши мисли, чувства, мотиви, поведение и преживявания.
Странно, Фройд, който защитавал идеята за научна психология, никога не позволил неговите психоаналитически теории да бъдат проверени емпирично чрез новоразработената област на експерименталната психология. Докато някои от твърденията на Фройд са издържали емпиричния анализ – днес например е широко прието, че повечето познавателни процеси се извършват несъзнателно – първоначалните му теории за психопатологията не са издържали внимателната проверка и в общи линии са пратени на боклука.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.