Лира Литературно-рекламна Агенция
Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен култ, „духовното съкровение“ на детството ù, когато уредничка на музея в Чирпан е сестрата на майка ù… Този култ продължава и днес − „Световете на Яворов“ (изд. „Изида“) са част от него! Книгата представя множествените светове на гениалния български поет: неговите любови, страсти и загадки, каузи, стихове, архиви и музеи. Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените ù мемоари, значимостта на „Яворовата Мина“ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите. Анализирано е дълбинното влияние на трагическия Яворов „код“ върху жизнебитието на Екатерина Ненчева, изтляла от туберкулоза, а темата за митологичната Жена е разтълкувана в „Царици на нощта“ − в съпоставка с Ив. Вазов и Ал. Балабанов в „Антология на българската поезия“ на Дебелянов и Подвързачов, 1910 г.
Авторката изследва „Култът Яворов“ – от мъчителното му създаване до живота му днес; прави обстоен анализ на програмната творба „Нощ“, за да премине към съдбовното въплъщаване на заклинанието „С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял“ в битието на поета. Проследено е не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) и участието на безстрашната Арменска рота в Балканската война, водена от легендарните военачалници Антраник Озонян и Карекин Нъждех. Яворов е показан като апостол на националната кауза в Македония − в паралелен животопис с другия „литературен войвода“ − Христо Силянов. Особен акцент е поставен върху историята на невероятното превземане на гр. Кавала през 1912 г.
Книгата представя и професионалните находки на Зографова, работеща от 25 г. в Националния литературен музей, 5 от които като директор. В ролята на литературен „детектив“ тя разследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Иван Ненов или интригуващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров, портретува „столиката Ганка Найденова-Стоилова“, „заснема“ в прецизна историческа социокултурна и медийна хроника дълголетната сага на Яворовия музей на „Раковска” 136.
„Световете на Яворов“ е изящно и богато илюстрирана със снимки, пощенски картички и ръкописи, някои от които се публикуват за пръв път. А прекрасната корица дължим на приобщения към култа „Яворов“ син на авторката − Козма Зографов.
